О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 30.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 528/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Г. М. от с. Г. Г., обл. М., чрез пълномощника му адв. Г. Ц., против въззивното решение, имащо характер на определение, с което е потвърдено първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на производството по гр. д. № 326/2008 год. на М. районен съд, по иска на жалбоподателя с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят поддържа становище за нищожност, евентуално незаконосъобразност на обжалвания акт с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответникът Д. Т. И. оспорва жалбата, останалите не са взели становище по нея.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение /без значение е обстоятелството, че е наименовано решение/, с което е оставена без уважение жалбата против първоинстанционния акт, с който оставайки без разглеждане предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, всъщност съдът е прекратил производството по него, като недопустимо, т. е. акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, съгласно хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед доводите в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК може да се направи извод за позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулиран е въпрос за необходимостта от произнасяне по спора за материално право, който е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед представената съдебна практика по идентичен спор между същите страни, както и имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят се позовава и на т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за „евентуална корекция на раздел ІІІ от ТР № 1/97 год.”.
За да приеме производството по предявения от М. Г. М. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за недопустимо, въззивният съд приел, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяването му с оглед липсата на подадено заявление за възстановяване на спорните три имота. Сам жалбоподателят е поддържал това обстоятелство, поради което и поради липсата на възможност за предявяване и на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване, то разрешаването на настоящия спор не би довело до целения резултат – възстановяване на имотите. Съдът се е позовал на разясненията в ТР№ 1/97 год. на ОСГК на ВКС.
При това положение, обуславящият извода на съда въпрос е този за наличие на правен интерес от търсеното установяване по отношение на ответниците, че към момента на коопериране на земята собственик на спорните имоти е бил наследодателя на ищеца Г. М. Г., на поддържаното основание записване на негово име в емлячния регистър, при безспорното обстоятелство, че заявление за възстановяване на собствеността в лицето на този наследодател не е подадено, с оглед на извършена преди внасянето им в Т. замяна с неговия брат М. М. Г..
По този релевантен за спора въпрос е налице утвърдена съдебна практика, включително и задължителна такава за съдилищата. В изложението си жалбоподателят се позовава на представено решение по гр. д. № 905/96 год. на М. районен съд по предявен от ответниците в настоящето производство иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ против жалбоподателя с предмет земеделски земи, предмет на същата замяна, които неговият наследодател е получил. Това решение обаче не е относимо към въпроса, обусловил изводите на въззивния съд за недопустимост на производството по настоящия иск, с оглед липсата на правен интерес при липса на подадено заявление за възстановяване на спорните имоти, както и при липсата на възможност за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Неотносима е и останалата съдебна практика, приложена към изложението, а по релевантния въпрос е налице утвърдена съдебна практика, вкл. и задължителна, в смисъл, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, когато имотът изобщо не е заявен или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване за възстановяване, в какъвто смисъл са и разясненията в ТР № 1/97 год. ОСГК на ВКС. Разрешението, дадено в обжалваното определение е съобразено с тази практика, тъй като, видно от твърденията на ищеца е, че същият не е заявил по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ спорните имоти като такива на баща си, макар и да е имал основание за това с оглед записванията на негово име в емлячния регистър, нито е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /съгласно изменението в закона с Д. в. бр. 13/2007 год. и указания срок в пар. 22 ПЗР/. Поради това и не е налице спор по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за да има ищецът правния интерес да установи обстоятелството, че неговия баща е бил собственик на внесените в стопанството имоти към този минал момент, поради което и на неговите наследници е следвало да се възстанови собствеността.
Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, нито това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изискващо излагане на съображения за необходимост от разглеждането на правния въпрос с оглед допринасяне на промяна в създадена поради неточно прилагане на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед промени в законодателството и обществените отношения, както и при непълна или неясна правна разпоредба, което налага тълкуването й с оглед създаване на съдебна практика по прилагането й или същата да бъде променена. Такива доводи не се поддържат в изложението, поради което и формалното цитиране на закона не обосновава наличието на поддържаното основание за допускане на касацията.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение /наименовано решение/ от 2.07.2010 год. по гр. д. № 117/2010 год. на Окръжен съд, гр. М. по подадената от М. Г. М. от с. Г. Г., обл. М., чрез адв. Г. Ц., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: