О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. София, 04.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 353 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. А. Н., чрез пълномощника й адв. М. А., против въззивното определение от 11.05.2011 год. по ч. гр. д. № 133/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 7.12.2010 год. на първоинстанционния районен съд – [населено място] по гр. д. № 1350/2010 год., с което се оставя без разглеждане предявения от жалбоподателката против Я. Д. Д. установителен иск за собственост на 9/10 ид. ч. от 1/3 ид. ч. /или 9/30 ид. ч./ от паянтова жилищна сграда, разположена в югоизточната част на дворно място, представляващо УПИ * в кв. 108 по плана на [населено място] поради липсата на правен интерес от предявяването му и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответникът Я. Д. Д. в писмен отговор оспорва частната жалба.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по въпроса за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката се позовава на противоречието му с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава – ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т. 19, определение № 26 по ч. гр. д. № 2382/2008 год. на ІІ г. о. и определение на Б. по ч. гр. д. № 1142/2008 год., в което е постановено спиране на производството по ревандикационния иск до решаване на обуслявящ спор, преди преценката за допустимостта на иска. Последният въпрос според касаторката има значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Доколкото жалбоподателката се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и липсата на формулиран правен въпрос, по който произнасянето в обжалваното определение да е в противоречие с нея, то това поддържано основание за касационно обжалване не е налице. Изложените оплаквания за липса на самостоятелна преценка от въззивния съд на фактите и доказателствата представляват касационно основание за неправилност на обжалвания съдебен акт поради процесуални нарушения и необоснованост, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такива не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Доколкото са представени определения, в които според касаторката въпросът дали следва да се спре производството по иска до решаването на обуславящ спор /с оглед направеното в тази насока искане в исковата молба/, и твърдението й, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл, като е прекратил производството, без да се произнесе по това й искане, то този процесуалноправен въпрос не е обусловил извода на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявения иск за собственост. За да прекрати производството поради липсата на тази процесуална предпоставка съдът е анализирал твърденията на ищцата за наличие на предварителен договор за покупко-продажба на имота, от обявяването на който за окончателен по предявен от нея иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу обещателя, същата е обосновала вещното си право на собственост, чиято защита е предприела с предявения установителен иск. Затова и съдът е счел, че ищцата не се позовава на претендираното право, а евентуалното му придобиване при уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не я легитимира процесуално да предяви настоящия установителен иск за собственост, т. е., че наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение за засегнато от спора право. Затова и поставеният от жалбоподателката въпрос за спиране на производството до решаване на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен не е решаващ за извода на въззивния съд, поради което и представената съдебна практика /а и определението на окръжния съд по ч. гр. д. № 1142/2008 год. няма данни да е влязло в сила/ е неотносима към релевантния за настоящия спор въпрос и води до извода за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и това по т. 3 по същите съображения за ирелевантност на формулирания в изложението въпрос.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1171 от 11.05.2011 год. по ч. гр. д. № 133/2011 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от М. А. Н., чрез адв. М. А., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.