О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 22.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 179 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. Г. В. и С. В. В., чрез пълномощника им адв. Д. Д., обжалват в срок въззивното решение от 1.12.2011 год. по гр. д. № 10299/2011 год. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.2009 год. по гр. д. № 22027/2007 год. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените против тях искове за предаване на ползуването върху спорния апартамент в [населено място] на Т. Г. Г., притежаваща вещното право на ползуване върху него, осъдени са да й платят обезщетение за ползуването му без основание в периода от 10.10.2002 год. до 8.10.2007 год. със законната лихва, а производството по предявения от тях насрещен иск е прекратено като недопустимо.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени или делото се върне за ново разглеждане. Претендират и присъждане на направените разноски по делото.
В приложеното изложение не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ищцата не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена по пощата на 27.01.2012 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 8.10.2007 год./ ревандикационен иск, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на Столична община се установява, че данъчната оценка на имота е в размер на сумата 10 220.30 лв., или цената на предявения иск е 2 555.08 лв., както е прието и в нарочното определение на първоинстанционния съд от 2.10.2008 год., спор по който въпрос не е повдиган до първото съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./. Т. е. цената на първия обективно съединен иск е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв за достъп до касационно обжалване, поради което и въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване.
Цената на втория обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно ползуване на имота, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ от размера на търсената сума – 11 300 лв., е над горния размер за допустимост на касационното обжалване на решението по него. Макар и допустима касационната жалба в тази й част, въззивното решение по предявения иск по чл. 59 ЗЗД не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липса на релевирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – касаторите не сочат правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при предвидените в закона хипотези. Сочените в изложението съображения представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Г. В. и С. В. В., чрез адв. Д. Д., против въззивното решение № 6496 от 1.12.2011 год. по гр. д. № 10299/2011 год. на Софийски градски съд в частта му по иска по чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС и ВРЪЩА същата на касаторите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част, като това определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: