O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 06.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 435/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1077/24.02.2010 година, заявена от А. И. Й. и Н. А. Й. от [населено място] чрез адв. Ю.О. – Д. срещу Решение Nо 17 от 12.01.2010 година по гр.възз.д. Nо 22/2009 година на Добричкия окръжен съд., в частта с която е оставено в сила Решение Nо 106/22.10.2008 година по гр.д. Nо 155/2007 година на Балчишкия районен съд за разликата над 1/8 идеална част на уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т. 1, т.2 и т.3 ГПК.
По делото е представено изложение,с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК с довод , че при изграждане на крайните изводи по спора, окръжният съд се е произнесъл по въпроси от процесуално и материално правно естество в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По въпроса за предмета на спора по чл. 79 ал.1 ЗС, се поддържа , че обжалваното решение е в противоречие с Решение Nо 1132/1999 година на ВКС-V отд., с което се приема , че щом 10-годишния срок е изтекъл при непрекъснато владение върху недвижим имот, налице е ефективно придобиване на собственост без да е необходимо владелецът да предприема други действия”.Поддържа се довод за необходимостта за произнасяне от ВКС по поставения въпрос, въпреки яснотата на правната норма на чл. 79 ал.1 ЗС, след като до настоящия момент ВКС не се е произнесъл с тълкувателно решение, за да обхване по пълно, по всеобхватно и съответно с него да се засегнат всички въпроси на придобивната давност, в частност какво следва да бъде решението по отношение на по –късно конституирания по делото съпруг.
По въпросът за възможността конституираната във втората инстанция съпруга да бъде лишена от една инстанция, се поддържа довод, че е налице необходимост от произнасяне тъй като липсва практика на ВКС, основание за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация М. М. Н. адв.Т. З. АК-В., с което се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване , както и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид данъчната оценка на недвижимия имот от 2 422 лв.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил отчасти решението на първата инстанция по уважения ревандикационен иск , с които е прието за установено , че М. М. Н., че е собственик на дворно място с площ от 2175 кв.м., с идентификатор 03174.501.111 по КК на [населено място] , ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв.м., с идентификатор 03174.501.111.1 и селскостопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м. с идентификатор 03174.501.111.2 по отношение на А. И. Й. и същия е осъден да предаде владението на имота и е постановено ново решение , с което по заявеният от М. Н. ревандикационен иск срещу А. И. Й. и новоконституираната страна Н. А. Й.-съпруга искът е отхвърлен за разликата от 1/8 идеална част, т.е. в отменената част , а за останалите 7/8 идеални части от процесния недвижим имот решението по уважения иск е оставено в сила.
За да уважи до размер на 7/8 идеални части процесният ревандикационен иск , решаващият съд е –приел, че релевираното възражения за придобивна давност по отношение на спорните 7/8 идеални части от процесния недвижим имот, за която част М. Н. притежава надлежен титул за собственост, е неоснователно. Полученото по силата на предварителен договор владение може да обуслови придобиване на собственост само при продължило повече от 10 години владение на имота с намерение за своене, доказването на които факти е в тежест на страната , която го релевира. Приемайки, че тези факти не са доказани , правоизклюващото възражение е останало недоказано.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба настоящият състав на ВКС намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване в предметната рамката нито на чл. 280 ал.1 т.3 , нито на т.2 ГПК.
За да е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на конкретно поставения от касатора материално правен или процесуално правен въпрос, то в изложението следва изрично да се сочи съдебния акт , които илюстрира наличие на поддържаното противоречие в отделни съдебни решения.
По въпроса за предмета на спора по чл. 79 ал.1 ЗС.
Поддържаният довод за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е неоснователен поради лисата на противоречие с цитираното решение на ВКС . Констатацията на съда дали конкретен , установен от закона срок е изтекъл и дали са настъпили правните последиците, които законодателят свързва с изтичането на срока , е фактически въпрос, при който от значение е момента , от които страната респ. съдът брои законовите срокове.За различните хипотези , началният ,момент е различен , което обуславя и различен краен извод.
Не може да се сподели и довода за наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , обусловено от необходимост от произнасяне, доколкото цитираните решения на състави на ВС и ВКС по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС не сочат на противоречиво разрешаване на конкретен материално или процесуално правен въпрос на института на придобивната давност.
По въпроса По въпросът за възможността конституираната във втората инстанция съпруга да бъде лишена от една инстанция.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като само по себе си позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост без да бъде обосновано защо произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на вече –приетата задължителна съдебна практика , не може да обоснове допустимостта на обжалването на това основание .
Конкретно релевираните доводи са неоснователни , тъй като в случая, в производството по заявения ревандикационен иск е започнало и протекло във въззивната инстанция в производство по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ т.е. при правилата за разглеждане на спора от въззивна инстанция по отменения ГПК, като втора-първа инстанция по съществото на правния спор. Възможността съпругата-необходим другар да бъде конституирана във въззивнатата инстанция и последиците от гл.т. на упражняване правото на защита в процеса са обобщени с разясненията на т.17 на ТР 1/2000 ОСГК ВКС и няма основание за промяна на установената задължителна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1077/24.02.2010 година, заявена от А. И. Й. и Н. А. Й. от [населено място] чрез адв. Ю. О.- АК Д. срещу Решение Nо 17 от 12.01.2010 година по гр.възз.д. Nо 22/2009 година на Добричкия окръжен съд , в частта с която е оставено в сила Решение Nо 106/22.10.2008 година по гр.д. Nо 155/2007 година на Балчишкия районен съд за разликата над 1/8 идеална част на уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :