О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 19.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 322 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Г. Д. от гр. С. против определението от 12.03.2010 год. по гр. д. № 1851/2006 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 20.07.2004 год. по гр. д. № 762/2002 год. на Софийския районен съд, на основание чл. 184, ал. 2 ГПК /отм./
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, тъй като съдът е следвало да прекрати само въззивното производство, след изтичане на шестмесечния срок от спирането му по общото съгласие на страните. Бездействието на страните в този срок следвало да се счита като отказ от въззивното обжалване на първоинстанционното решение.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционно решение, предмет на въззивното производство, съдът в обжалваното определение е приел, че в срока по чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./ никоя от страните не е поискала възобновяване на производството, поради което и приложил предвидените в закона правни последици от това бездействие – прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното първоинстанционно решение – чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, който е приложимия в случая закон, съгласно параграф 2, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ГПК.
Изводът е правилен.
Видно от данните по делото, че по общо съгласие на страните в производството В. В., М. И. и Е. Д., изразено в подадена от тях молба от 28.05.2008 год. производството по делото е спряно, на основание чл. 182, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ – определение от 12.06.2008 год. Не е спорно, че в шестмесечния срок за възобновяването му, предвиден в чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./ никоя от страните не е поискала възобновяване на производството по иска за делба. Поради това и съдът е приложил предвидените в закона правни последици – прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното решение. Последното не е влязло в сила, тъй като е било предмет на обжалване пред въззивната инстанция, поради което и с оглед бездействието на страните в шестмесечния срок от спиране на производството по делото по тяхно общо съгласие, законът предвижда наред с прекратяване на производството и обезсилване на постановеното решение. Съдът е десезиран с поставения пред него спор именно поради бездействието на страните, поискали спиране на производството, в указания срок, поради което и доводите на жалбоподателката за възприемането му като оттегляне или отказ от жалба не могат да бъдат споделени. За тези процесуални действия страната е разполагала с друг ред, който в случая не е налице, напротив, видно от данните по делото, а и това не се оспорва в частната жалба, производството по делото пред въззивната инстанция е било спряно по общо съгласие на страните на 12.06.2008 год. и в шестмесечния срок не е поискано от никоя от тях възобновяването му.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.03.2010 год. по гр. д. № 1851/2006 год. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението от 20.07.2004 год. по гр. д. № 762/2002 год. на Софийския районен съд, на основание чл. 184, ал. 2 ГПК /отм./ и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.