О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 25.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 945 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 75 от 2.10.2012 год. по гр. д. № 139/2012 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение от 20.02.2012 год. по гр. д. № 1024/2011 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която М. М. С. е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата над 16 590 лв. до присъдения размер от 78 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на собствения й имот вследствие извършени от ищеца подобрения в него, ведно със законната лихва от 7.06.2011 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от И. Д. иск за тази част.
В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено с горното въззивно решение и са присъдени разноските на двете страни съобразно изхода на делото.
Въззивното решение се обжалва от ищецът И. Д. частично в отхвърлителната му част с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като предявените искове бъдат уважени до размер 57 758 лв. или му бъде присъдена допълнително сумата 41 168 лв., с направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на произнасянето в обжалваното решение със задължителната съдебна практика по процесуалноправните въпроси по произнасянето на съда по релевираните от страните обстоятелства и задължението му да обсъди всички доказателства в тяхната връзка с оглед характера на въззивното производство като продължение на първоинстанционното такова. Представени са решение № 95 по гр. д. № 331/2010 год. на ІV г. о. ВКС, решение № 205 по гр. д. № 149/2011 год. ІІ г. о. на ВКС, решение № 194 по гр. д. № 92/2012 год. ІІ г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като касаторът се позовава и на противоречие с т. 19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Според него въззивният съд е процедирал в противоречив смисъл, като е обсъждал фактически обстоятелства, които не са релевирани нито в исковата молба, нито в жалбата и не е обсъдил всички доказателства.
Поставен е и въпрос за това какво трябва да се разбира под стойност на имота без подобренията, по смисъла на т. 6 от диспзитива на ППВС № 6/74 год., тогава, когато имотът не е придобит чрез покупко-продажба, а като обезщетение срещу отстъпено право на строеж, при което не следва да се съобразяват пазарните фактори, а само чистата строителна стойност на имота. По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението му за точното прилагане на закона и липсата на съдебна практика по него.
Ответницата М. С. оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение и вместо това отхвърли исковете за сумата над 16 590 лв. до претендирания размер, /вкл. и за обжалвания такъв/, въззивният съд приел, че подобренията в имота, лична собственост на ответницата, са извършени по време на брака между страните, но не са налице доказателства ищецът да е разходвал изключително свои лични средства за закупуването на материалите и плащането на труда. Презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на средства, вложени в довършването на апартамента, представлявал и семейното им жилище, не е оборена, поради което и с оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 804/2008 год. по чл. 29, ал. 3 СК, с което е определен по-голям дял на съпруга от общото имущество, придобито по време на брака, следва да се определи и неговия принос в подобряването на имота.
Съдът е признал на бившия съпруг качеството на недобросъвестен владелец, участвал в довършителните работи в имота при знанието и непротивопоставянето на собственика, поради което и претенцията му по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС е основателна за сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента вследствие подобренията, установена с помощта на тройна техническа експертиза в размер на 23 700 лв. Съдът е взел предвид установената от вещите лица пазарна стойност на имота преди извършване на подобренията и тази след извършването им, както и определения с влязло в сила решение по-голям дял в размер на 7/10 ид. ч.
Действително, при съобразяване на съвместния принос на двамата съпрузи в придобиването на парични суми, вложени в извършените подобрения, съдът е изложил съображения за ирелевантност на ползваните парични влогове, което обстоятелство касаторът поддържа да не е релевирал като основание на иска, като обсъждането му от съда поддържа да е в противоречие с представената съдебна практика. Доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос е неоснователен, тъй като мотивите на въззивния съд са във връзка с поддържаното становище на ищеца, сега касатор, за теглене на суми от негови банкови сметки, за което е представил и писмени доказателства за движението на същите /молба от 21.09.2011 год., писмената му защита/. Обсъждането на доводите на страните и събраните доказателства не представлява правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с представената задължителна съдебна практика, поради което и не може да обоснове поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Оплакването в тази насока представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на настоящето производство.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно понятието „стойност” на имота и относим ли е към него способа за придобиването на имота, с оглед изразеното от касатора становище, че в настоящия случай не следва да се изхожда от пазарната стойност на имота, а от неговата строителна стойност към момента на придобиването от строителя.
За да определи размера на увеличената стойност на имота вследствие подобренията в него, въззивният съд е изследвал с помощта на експертиза каква е цената на имота без подобренията и каква е тя към момента на разглеждане на делото, както е разяснено в т. ІІ от мотивите на ППВС № 6/74 год. Въпросът за способа на придобиване на имота не е обусловил правния извод на съда за необходимостта от сравняване между две еднакви по вид стойности, а именно на справедливата средна пазарна цена на имота, т. е. на потребителната му стойност като обект в гражданския оборот, към релевантните моменти, поради което и не представлява правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсват и съображения за наличието на необходимостта на произнасянето на касационната инстанция по него, с оглед на това, че е налице съдебна практика, вкл. и цитираната от касатора, с която съдът се е съобразил при определяне увеличената стойност на имота вследствие извършените в него подобрения, а и не е обоснована необходимостта същата да бъде променяна, с оглед разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице поддържаните основания за това.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 75 от 2.10.2012 год. по гр. д. № 139/2012 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от И. С. Д. от [населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: