О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 103 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.10.2009 год. по гр. д. № 416/2007 год. М.т окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение, е оставил в сила първоинстанционното решение от 3.11.2004 год. по гр. д. № 1109/2003 год. на М. районен съд. С него е допусната съдебна делба между А. И. Г., Е. И. Т. и Т. И. В. на наследствените им земеделски земи и гори в землището на кв. М. К., М., останали им в наследство от Х. Х. К., и подробно описани в решението в т. т. 1-9 и са обявени за относително недействителни по отношение на сънаследниците и приобретателите сделките, извършени от съделителя Т. И. В., предмет на нотариалните актове № № 102/2003 год. и 14/2003 год. /допълнителното решение от 15.06.2007 год. за поправка на очевидна фактическа грешка/.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [заличено име на фирма], гр. С., чрез пълномощника му адв. Ал. К., с оплаквания за неговата нищожност, недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 281 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че, като е оставил в сила първоинстанционното решение и при повторното въззивно разглеждане на делото, въззивният съд е процедирал в противоречие на задължителната съдебната практика – ТР № 1/2001 год. на ВКС – т. 17, където е посочено, че „необходимият другар следва да се конституира от въззивния съд, като спрямо него следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без негово участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата.” Поддържа да е налице и противоречие с т. 3 на Тълкувателно решение на ВКС № 1 от 17.07.2001 год., тъй като с въззивното решение не могат да бъдат обвързани неучаствувалите в първоинстанционното производство страни. Поставя като процесуалноправен въпрос и този относно правомощието на въззивния съд при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на първата инстаниця, отново да остави в сила първоинстанционното решение, постановено без участие на необходимите другари по иска по чл. 76 ЗН. Касаторът счита, че е налице преклузия за същия изход на делото, като се позовава и на решение № 201 по гр. д. № 854/2002 год. на V г. о. на ВКС. Произнасяйки се с обжалваното решение, въззивният съд е отказал да изпълни указания на ВКС, което е в противоречие на тази практика, както и на решение № 906 по гр. д. № 519/2007 год. на ВКС.
Другите страни не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл с решение при повторното разглеждане на делото, след отмяна на предходното му решение при първата касация. Делото е върнато за ново разглеждане поради липса на изложени мотиви от въззивния съд за приложението на чл. 76 ЗН, като в отменителното касационно решение се препраща към задължителните разяснения в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 2. При новото разглеждане на делото /производството по гр. д. № 141/2006 год./ въззивният съд е конституирал приобретателите по разпоредителните сделки, извършени от единия сънаследник. На конституираните страни е връчен препис от исковата молба, а касаторът е и участвувал чрез процесуален представител в производството по делото.
Действително, въззивният съд е изпращал двукратно делото на районния съд за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в решението му от 3.11.2004 год. и това за допълването му /определенията от 14.12.2006 год. по гр. д. № 141/2006 год. и от 10.03.2008 год. по гр. д. № 416/2007 год./ и същата е била отстранена с решенията от 15.06.2007 год. и от 18.08.2008 год. в смисъл обявяване относителната недействителност по отношение останалите сънаследници и приобретателите по разпоредителните сделки по нот. актове №№ 102 и 14, двата от 2003 год.
Процедирането по този начин въззивният съд е обосновал с произнасянето му като въззивна инстанция по обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което е допусната делбата на всички имоти, предмет на иска, между наследниците на Х. Х. К., като е прието, че разпоредителните сделки на единия сънаследник с цитираните и представени два нотариални акта са относително недействителни по отношение на останалите сънаследници. Възприемайки същите изводи, въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, включващо основното такова и допълнителното, с поправените в тях очевидни фактически грешки.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на делото след отменителното касационно решение, изпълнението на указанията на ВКС по него и повторното оставяне в сила на първоинстанционното решение, не са обусловили направения от съда извод за допускане на делбата между наследниците и обявяване на относителната недействителност на сделките по нотариалните актове №№ 102 и 14 от 2003 год. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а именно – въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Такива въпроси не са формулирани от касатора, а поставените в изложението му са относими към правилността на обжалваното решение – в частта относно относителната недействителност на сделки, извън обявените за относително недействителни две такива, /доколкото касаторът има правен интерес да поддържа такова становище/, както и по същността си същите представляват касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 1-3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поради това и поради липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.10.2009 год. по гр. д. № 416/2007 год. по описа на М. окръжен съд по подадената от [заличено име на фирма], гр. С., чрез адв. Ал. К., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: