O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
С., 25.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1375 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1152/16.05.2010 година на Г. И. Щ., Е. Г. Щ. и С. Г. Щ., и тримата от[населено място] , приподписана от адв. Е. Й.-САК срещу Решение Nо 141 от 15.03..2010 година по гр. възз.д. Nо 1146/2009 година на ОС-София .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 222 от 27.10.2009 година по гр.д. Nо 460/2007 година на Районен съд – Самоков по отхвърления иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
За да отхвърли исковете по чл. 108 ЗС за предаване владението на 9.46 кв.м. от ПИ с идентификатор Nо 65231.909.310 по одобрената КК на[населено място] , находяща се част по границата с ПИ с идентификатор Nо 65231.909.313 и съответно искът по чл. 109 ЗС за премахване до кота нула на незаконни постройки – гараж, баня и тоалетна , масивна сграда , плътна ограда на каменови блокчета и плътна ограда на метална конструкция окръжният съд е приел, че съгласно актуалния статут на имота, дефиниран с КК на населеното място, процесните 9.45 кв.м . попадат в имота на ответниците, и искът на ищците е неоснователен без проведена процедура по нанасяне на грешката в кадастъра, както и поради обстоятелството, че не е доказан факта на приложена регулация, която да обосновава извод , че процесните 9.45 кв.м. принадлежат на ищците и са част от техния имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото , неправилно е определен предмета на спора и е налице произнасяне извън този предмет, както и е допуснато нарушение по приложение на материалния закон по ревандикационния иск и по негаторния иск , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод , че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и спорът е решен неправилно. В допълнително подаденото изложение се уточнява , че решението по иска по чл. 108 ЗС на „въззивния съд е в противоречие с практиката на ВС и ВКС по процесуалния въпрос , чл. 188 ал.1 ГПК отм., не е разрешил въпроса да прецени всички доказателства по делото и доводите ни”, както и „неправилно и в противоречие с практиката на ВС и ВКС не е разрешил материално-правния въпрос за правото ни на собственост върху процесната ивица земя и въпроса за основателността на владението на същата от ответника”.
По отношение на негаторния иск по чл. 109 ЗС се поддържа довод, че „въззивният съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС не е разрешил процесуалните въпроси по преценка на доказателствата, релевираните доводи по приложение на чл. 53 ЗС и чл. 1 ЗУТ, въпроса за законността на строежите” .
Представени многобройни решения на ВС, на ВКС, определяни по чл. 288 ГПК на ВКС, и др. писмени материални / съответно с изложенията от 10.05.2010 г.., 16.07.2010 година , както и с последвалите молби до ВКС от 17.01.2011 г., 10.02.2011 година , 14.02.2011 година , 16.02.2011 година и 17.03.2011 година.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. П. И. чрез адв. С. П.- САК , с който се поддържа , че касационното обжалване е недопустимо , липсва конкретно формулиран материално-правен или процесуален въпрос и изложението не отговаря на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК, а по същество е изразено становище , че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
При преценка на релевираните и уточнени основания по чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване .
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. Т.е. без конкретно формулиран въпрос, обусловил изхода на спора в мисъл на правно разрешен въпрос , а не в смисъл , че искът е неоснователен , касационния съд не може да извърши селекция и да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В конкретния случай исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени поради недоказано право на собственост на ищците на спорния терен от 9.45 кв.м., при зачетени от съда параметри на собствеността на страните по спора по КК на населеното място, респ. поради обусловеността на основателността на иска за собственост и този за нарушено право на собственост от неоснователни действия на ответника.
Множеството поставени въпроси като такива по чл. 280 ал.1 ГПК, касаят по своето правно естество релевирани доводи за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразност .Същите , по начина на формулиране или липса въобще на формулировка , не могат да бъдат ценени и като такива по чл. 280 ал.1 ГПК, нито е възможно без тях да бъде извършена преценка за наличие на противоречива съдебна практика , обективирана по представените / също без доводи/ решения на ВКС.
Сочените в изложението към касационната жалба „ правни въпроси” за необсъждане от въззивния съд на доказателствата по делото по чл. 188 ал.1 ГПК отм., за необсъждане на доводи на въззивниците-ищци, за неправилно резрешаване на материално-правния въпрос за правото на собственост върху процесната ивица земя и въпроса за основателността на владението на същата от ответника , с оглед на които „се обосновава” според касаторите Г. И. Щ., Е. Г. Щ. и С. Г. Щ. допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с посочената практика на ВС и ВКС , тъй като липсват необходимите за извършване на селекцията съпоставката на еднакви по основание, но разрешени по различен начин , материално-правни или процесуално-правни въпроси.
По искането за разноски, направено в отговора възражения на ответника И. П. И..
Искането е основателно. На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответникът И. , с оглед изхода на делото в съответната инстанция, има право на направените разноски за същата. Видно от представения Договор за осъществена правна помощ и съдействие , за защита пред касационната инстанция, осъществена от адв.С. П.- САК, ответникът И. И. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 350 лв./ триста и петдесет лева/, която сума следва да му бъде присъдена .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1152/16.05.2010 година на Г. И. Щ., Е. Г. Щ. и С. Г. Щ., и тримата от[населено място], приподписана от адв. Е. Й.-САК срещу Решение Nо 141 от 15.03..2010 година по гр. възз.д. Nо 1146/2009 година на ОС-София .
Осъжда Г. И. Щ., Е. Г. Щ. и С. Г. Щ., и тримата от[населено място] да заплатят на И. П. И. от[населено място] общо сума от 350 лв. / триста и петдесет лева/ направени разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :