О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
гр. София, 31.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 858 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Р. С. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Б. М., обжалва в срок въззивното решение от 3.06.2011 год. по гр. д. № 83/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.01.2011 год. по гр. д. № 146/2010 год. на Смолянския районен съд. С него е допусната съдебна делба между касаторката и Р. С. М. на поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ 481 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор * с площ 61 кв. м., на два етажа, при равни права за двете съделителки.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което делбата се допусне при права, зачитащи направеното в нейна полза от наследодателя завещание, което счита за валидно, и зачитане претенцията на ищцата за възстановяване на накърнената й запазена част от наследството.
В приложеното изложение касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира като правни въпроси тези за недействителността на завещание, в което датата и подписът на завещателя са на една и съща линия при установена от вещото лице вероятност то да е подписано от завещателя, и с оглед на това налице ли е липса на пълно доказване на действителността му, както е приел съдът. По тези въпроси липсвала съдебна практика и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Съделителката Р. С. М., чрез адв. Б. К. в представения писмен отговор поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Евентуално счита жалбата и за неоснователна, като претендира и направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при равни квоти, въззивният съд е приел, че представеното от касаторката саморъчно завещание от наследодателя С. Б. в нейна полза е нищожно и не е породило действие, тъй като не е установено по несъмнен начин авторството му, както и липсва спазване на изискванията за форма, съгласно чл. 25 ЗН относно датата и подписа на завещателя, които в настоящия случай не са в необходимата поредност.
Поставените в изложението от касаторката въпроси за нищожността на саморъчно завещание при липса на доказване по несъмнен начин на авторството му от страната, носеща доказателствената тежест поради ползата от него, както и последиците от неспазване на предвидената в закона форма за неговата действителност, са обусловили правните изводи на въззивният съд в обжалваното решение. Не е налице обаче кумулативно предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка за наличие на това основание за допускане на касационното обжалване тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не са изложени конкретни съображения за това. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поддържаното основание е налице когато разглеждането на тези правни въпроси, обусловили изводите на въззивния съд, ще допринесат за промяна на създадена поради неточно тълкуване практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена. В случая поставените въпроси касаят приложението на разпоредбите на чл. 42 и чл. 25 ЗН относно нищожността на саморъчното завещание поради неспазване на изискванията за авторството му и формата, която е такава за действителност на завещателното разпореждане, по които съдебната практика е утвърдена и не се налага промяна на същата. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на конкретни съображения за обосноваване на поддържаното основание, не може да обоснове извод за наличието му, а поддържаните оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, а с оглед този изход касаторката следва да понесе направените от другата страна разноски за настоящето производство.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 99 от 3.06.2011 год. по гр. д. № 83/2011 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от Р. С. Б. от [населено място], чрез адвокат Б. М. касационна жалба против него.
Осъжда Р. С. Б. да запалти на Р. С. М. разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: