О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр. София, 23.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 535 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. П. М., М. П. М., Н. В. П., М. Й. М., Т. Й. К., Г. Л. И., М. Л. Г., П. Г. А., Д. Д. М., П. Д. К., М. М. Д., Д. М. Д. и Ю. Д. М., чрез пълномощника им адв. Юл. Г., обжалват в срок въззивното решение от 4.11.2009 год. по гр. д. № 1088/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.04.2009 год. по гр. д. № 1901/2008 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите против И. А. П., К. П. Т. и К. П. К. за предаване владението върху имот № 1293 с площ 547.54 кв. м. по ПНИ на м. „К. Т.” в землището на гр. А., при описаните в решението граници.
Касаторите поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това ревандикационният иск бъде уважен, с присъждане на направените от касаторите разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неточно посочена като т. 1/ и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по материалноправния въпрос относно теченето на придобивната давност в полза на ползувателите на земеделския имот, намиращ се в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на бившите собственици, в полза на които е постановено решение за възстановяване на имота, преди влизане в сила на ПНИ. Считат, че произнасянето по този въпрос от въззивния съд е в противоречие с представеното Определение № 666/2009 год. по гр. д. № 817/2009 год. на ВКС, І г. о., в което е прието, че границите на такъв имот се определят едва след влизане в сила на ПНИ съгласно пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, както и с Решение № 496 от 21.05.2009 год. на ВКС, І г. о. по гр. д. № 905/2008 год., в което е прието, че придобиването по давност на земеделски имот е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху него. Касаторите поддържат становището, че въпросът за приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността преди влизане в сила на ПНИ върху земеделска земя в терен по параграф 4, при положение, че това обстоятелство е отразено в решението за възстановяване, и значението на ПНИ за справка по записванията на собствениците с оглед възможността за защита на правата им, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед липсата на съдебна практика и необходимостта от тълкуване на закона за отстраняване на непълноти и неясноти в него.
В писмен отговор ответниците по иска, чрез пълномощника им адв. Д. М., поддържат становище за липса на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният иск за собственост върху имот № 1293, попадащ в границите на възстановения с решението № 1640 от 28.10.1996 год. по ЗСПЗЗ на касаторите, ищци такъв с площ 8 дка и намиращ се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за доказано евентуалното възражение на ответниците за придобиване на спорния имот по давностно владение от 21.11.97 год. до предявяване на иска против тях, осъществявяно от техния наследодател П. П., и от тях след неговата смърт. Съдът е обсъдил събраните доказателства относно осъществяваната върху имота фактическа власт в различни периоди от време, считано от снабдяването на наследодателя на ответниците с нотариален акт на 6.10.97 год., присъединяване на владението му и липсата на пречки с оглед отпадане на забраната по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. Давността не е прекъсната и с предявяване на иск по приложеното гр. д. № 8678/2007 год., производството по което е прекратено, поради което и заключил, че ответниците се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение в периода 21.11.97 год. – 29.02.2008 год., на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Следователно, релевантният за изхода на спора по предявения от касаторите ревандикационен иск въпрос е този за изтичане на срока на придобивната давност в полза на ответниците в посочения период от време. Поставеният от касаторите въпрос в поддържаната от тях и пред въззивния съд, и в настоящето изложение, теза, че давност не може да тече докато имотът не е обособен като такъв с план на новообразуваните имоти, който е одобрен със заповед на Областния управител през 2007 год., не е относим към правните изводи в обжалваното решение, тъй като не е обусловил същите. Въпрос за приключване на административната процедура по възстановяване на земеделския имот не е бил поставян, с оглед позоваването на ищците на решение за възстановяване на собствеността им върху земеделския имот, установяване на идентичността му със спорния такъв, който е съществувал като такъв и по кадастралния план от 1990 год., а и същите нямат интерес от такова твърдение с оглед предприетата защита с предявяването на ревандикационния иск, основаващи легитимацията си с решението на ПК от 1996 год. Поради това и поставеният въпрос за обуславяне на придобивната давност от влизане в сила на плана на новобразуваните имоти и обвързване на началния й момент от него не е релевантен за изхода на спора, който отделно от това не е и решен, и то в противоречие с представената от касаторите съдебна практика. В приложеното решение по гр. д. № 905/2008 год. на ВКС, І г. о. е обсъждан въпроса за обосноваване на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед неприключилата административна процедура по реституцията по ЗСПЗЗ, какъвто въпрос в настоящия казус не е бил повдиган, с оглед направения извод за легитимацията на ищците като собственици на процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание – реституция в полза на наследниците на М. М. с представеното решение от 1996 год. на ПК – А.. Поради това и не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, включително и това по т. 3, тъй като, освен че въпросите са неотносими, не са изложени и съображения за поддържаното тяхно значение и за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1378 от 4.11.2009 год. по гр. д. № 1088/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от П. П. М., М. П. М., Н. В. П., М. Й. М., Т. Й. К., Г. Л. И., М. Л. Г., П. Г. А., Д. Д. М., П. Д. К., М. М. Д., Д. М. Д. и Ю. Д. М., чрез пълномощника им адв. Юл. Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: