О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 23.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 110 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С въззивното решение от 20.01.2009 год. по гр. д. № 506/2005 год. Добричкият окръжен съд, при повторно разглеждане на делото е
оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска срещу М. З. К. за признаване правото на ищците, като наследници на Н. Ш., на възстановяване на собствеността върху имот, представляващ УПИ * в кв. 31 по плана на вилна зона „С. м.о” в [населено място], идентичен с имот с идентификтор * по кадастралната карта, с площ 516 кв. м.,
отменил същото в частите му, с които са били уважени исковете против Й. К. И., [фирма], [населено място], заместено в хода на делото от [фирма], [населено място], Л. и П. М., Х. Р. М., П. И. П., В. Б. Д., Е. Х. К. и М. М. Д., последният починал и заместен от наследниците му Г. М. Д., Р. Д. Д., И. М. М., Т. Г. Д., Д. М. Д. и Г. М. Д. и вместо това е постановено друго решение, с което исковете против тези ответници за имоти, съответно УПИ * в кв. 16, * в кв. 16, * в кв. 16, * в кв. 17 и за горницата над 131/441 ид. ч. до 441/441 ид. ч. от УПИ * в кв. 31 са отхвърлени, а по отношение УПИ * в кв. 16, * в кв. 17, и за 131/441 ид. ч. от УПИ * в кв. 31 по плана на вилна зона „С. м.” исковете са уважени, като е признато правото на ищците, като наследници на Н. Ш., на възстановяване собствеността върху тях.
С решение от 18.02.2011 год. по същото дело въззивният съд е допълнил решението си от 20.01.2009 год., постановявайки диспозитив и по отношение ответниците И. К. К. и Й. И. Б. за имот УПИ * в кв. 16, Д. А. С. за УПИ * в кв. 31 и В. Р. М. за УПИ * в кв. 17, като е отменил първоинстанционното решение, с което исковете против тях са били уважени при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ и вместо това същите са отхвърлени.
Ищците Я. Д. М., М. И. К., Т. Д. А., И. Д. А. и Е. Д. П., чрез пълномощника им адв. Ж., с касационната жалба вх. № 541 от 27.02.2009 год. обжалват въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска им против [фирма] за имот УПИ * в кв. 16, идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска им против М. З. К. за имот УПИ * в кв. 31, идентификатор * по кадастралната карта. Поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в тези му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че узаконяването на незаконно изградена постройка няма обратно действие, поради което и за преценката за наличие на законно построена сграда в първия имот към релевантния момент 1.03.91 год. е ирелевантно последващото тази дата узаконяване на сградата. По отношение на втория имот считат, че неправилно е прието приложението на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ с оглед липсата на идентичност между придобития през 1949 год. по замяната по ЗТПС имот и този на техния наследодател, представляващ сега спорния УПИ.
В изложението към горната жалба касаторите поддържат наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Считат, че произнасянето по въпроса за обратното дейстиве на акта за узаконяване е в противоречие с практиката – Решение № 53 от 23.06.88 год. на ОСГК на ВС, а вторият въпрос е решен неправилно и същият е от значение за точното прилагане на закона.
Идентични оплаквания се съдържат и в подадената от Я. Д. М. касационна жалба вх. № 824 от 6.03.2009 год. против въззивното решение в същите му части, подадена чрез адв. Т. Е.. Същите правни въпроси са формулирани и в приложеното към нея изложение, с позоваване единствено на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпреки позоваването на същата съдебна практика по въпроса за действието на акта за узаконяване.
Ищците обжалват и допълнителното въззивно решение с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК относно влошаване на положението им като жалбоподатели. Без подадена от ответниците въззивна жалба, съдът по жалба на ищците е отменил първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлил исковете им по съображение за наличие на пречката по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху УПИ * в кв. 16, * в кв. 31 и * в кв. 17, който извод според тях е направен в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В приложеното към тази жалба /вх. № 1793 от 22.03.2011 год./ изложение са формулирани: процесуалноправен въпрос за допустимостта да се отмени решението, с което е бил уважен иска на ищците, по подадена от тях жалба въз основа на направено тълкуване и констатация за непрецизност на диспозитива на решението, и материалноправен въпрос за съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Касаторите сочат, че тези въпроси са от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото и по тях липсва съдебна практика, което обосновава извод за позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделна жалба против допълнителното въззивно решение е подадена от ищцата Я. Д. М. с вх. № 2089 от 5.04.2011 год. с оплаквания в горния смисъл и изложение, съдържащо формулирани правни въпроси от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационна жалба против въззивното решение е подадена в срок от ответниците Л. М. М. и П. М. Г., чрез адв. С., с оплаквания за неправилност на изводите за липса на законен строеж в УПИ * в кв. 16 към 1.03.91 год. В приложеното изложение сочат, че произнасянето по материалноправния въпрос за законността и характеристиката на построените в имота сгради към релевантния момент е в противоречие с приложената съдебна практика, както и такова е и произнасянето по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест в процеса. Позовават се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Касационна жалба против въззивното решение е подадена и от ответниците Г. М. Д., Р. Д. Д., И. М. М., Т. Г. Д., Д. М. Д. и Г. М. Д., чрез адв. М., с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в изложението им, приложено в производството по ч. гр. д. № 438/2011 год. на ВКС, І г. о.
Като съобрази очертаната с подадените от страните касационни жалби рамка на настоящето касационно производство с предмет произнасянето по отношение на част от спорните имоти, а именно – УПИ * в кв. 16, * в кв. 31, * – 224 в кв. 16, * в кв. 17, * в кв. 16, * в кв. 31 и * в кв. 17, и с оглед приложените изложения следва да се приеме, че се поддържа най-общо произнасянето по въпроса за приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в контекста на материалноправната легитимация на ищците, претендиращи признаване право на възстановяване на собствеността в стари реални граници на земеделската земя, собственост на техния наследодател, да е в противоречие с представената съдебна практика. В приложените съдебни решения е прието приложението на цитираната разпоредба като пречка да се възстанови собствеността върху земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места поради наличие на законно строителство, или ако е отстъпено право на строеж и същият е започнал, както и относно компетентността за това на поземлената комисия, но не и на съда. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че в част от имотите към релевантния момент не е налице законно строителство, поради което и уважил предявените искове, а в тези, в които такова е налице, е отхвърлил същите, без да обсъжда въпроса за материалната легитимация на ищците. Поради това и с оглед възможността касационният съд служебно да допусне въззивното решение до касационен контрол при съществуваща вероятност то да е недопустимо, съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, следва да се допусне касационното обжалване на решенията в обжалваните от страните части.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 32 от 20.01.2009 год., допълнено с решение № 47 от 18.02.2011 год., постановени по гр. д. № 506/2005 год. на Добричкия окръжен съд по подадените от страните касационни жалби.
Указва на касаторите Я. Д. М., М. И. К., Т. Д. А., И. Д. А. и Е. Д. П. да заплатят общо държавна такса в размер на 125 лв., Л. М. М. и П. М. Г. – общо държавна такса в размер на 25 лв. и на Г. М. Д., Р. Д. Д., И. М. М., Т. Г. Д., Д. М. Д. и Г. М. Д. – общо 25 лв.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса за касационното производство делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: