О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 25.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 286 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.11.2011 год. по гр. д. № 8460/2011 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 29.09.2010 год. по гр. д. № 51442/2009 год. на Софийски районен съд. С него ответниците Ц. Д. Т., Б. Д. П., И. С. Г., Р. И. Г., Й. Ц. П., Н. С. П., Т. Д. П., Т. Д. П., Й. Н. Б., Н. П. Н. и В. П. Т. са осъдени по предявения срещу тях от Л. А. Ц. иск по чл. 75 ЗС да премахнат изградената от тях телена ограда с височина 1.55 м., дължина 40 м., опъната на 13 метални кола, монтирани на разстояние 3 м., по южната граница на УПИ * в кв. 15 по плана на вилна зона „Б.”, район П., както и поставената втора врата с разери 1 на 1.75 м., монтирана на два метални кола на източната регулационна линия на имота, с лице към улица „14” в близост до ъгъла с УПИ * в кв. 15.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от ответниците, чрез адв. Ем. П., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за обезсилването му, респ. отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
В съдържащото се в жалбата изложение се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по въпроса за предмета на предявения иск по чл. 75 ЗС и по-конкретно дали същият включва осъждане на ответника да възстанови вещта в състоянието преди нарушението или тази защита е предоставена само на собственика чрез предявяването на иска по чл. 109 ЗС, е противоречиво решен в представените две решения на районните съдилища в Б. и В. /без данни да са влезли в сила/. По въпроса за приложението на чл. 75 ЗС касаторите се позовават на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с доводи за неправилност и необоснованост на изводите в обжалваното решение.
Ищцата Л. А. Ц., чрез адв. М. Я. в представения писмен отговор, оспорва допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, респ. наличието на релевираните основания за допускане на касацията, като претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения иск за нарушено владение се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК в размер на ? от размера по т. 2 – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая е представеното удостоверение на [община] № 2767 от 17.08.2009 год. за данъчната оценка на имота, възлизаща на сумата 4 594.60 лв., което обосновава и цена на иска под минималния размер за достъп до касационно обжалване. Цената на иска е посочена и в исковата молба и спор по този въпрос не е повдиган до първото съдебно заседание по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Представеното от ответниците друго удостоверение за данъчна оценка е в подкрепа на твърдението им относно записванията на имота, а и данните по него са за по-нисък размер на данъчна оценка. Следователно е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производсто се прекрати.
С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да понесат направените от ответницата в него разноски за адвокатското възнаглаждение, заплатено по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Д. П., Р. И. Г., Н. С. П., Т. Д. П., Т. Д. П., Ц. Д. Т., Й. Н. Б., Й. Ц. П., Н. П. Н. и В. П. Т., чрез адвокат Ем. П., против въззивното решение от 14.11.2011 год. по гр. д. № 8460/2011 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 286/2012 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Б. Д. П., Р. И. Г., Н. С. П., Т. Д. П., Т. Д. П., Ц. Д. Т., Й. Н. Б., Й. Ц. П., Н. П. Н. и В. П. Т. да заплатят на Л. А. Ц. направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: