О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 27.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 222 /2011 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК.
Д. п. „Ф. з. д.”- С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 76 от 28.03.2011 година по гр.д. Nо 274/2011 година на Върховен касационен съд- I отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. Nо 516/04.01.2011 година по чл. 303 ал.1 т.3 , 4 и 5 ГПК и чл. 304 ГПК на влязло в сила Решение Nо 1169 от 17. 03. 2010 година по гр.д.Nо 2654/2008 година на Софийския градски съд. С частната жалба се поддържа , че определението е неправилно, тъй като в процеса, в който е постановено неприсъственото решение, Държавата е участвала като контролираща страна и поради това е налице необходимо другарство с държавното предприятие -молител., което е налагало и неговото участие като страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че липсват конкретно фактически основания за отмяна на неприсъственото решение по чл. 303 ал.1 , 3 , 4 и 5 ГПК и основно , страната –молител не е участвала като страна по делото.Прието е , че не може да се иска отмяна на основание чл. 304 ГПК поради лисата на неделимо правоотношение и задължителна съвместна процесуална легитимация на молителя с държавата , както и че молителят не е адресат на силата на пресъдено нещо, за да може да иска отмяна поради неучастието като страна по делото.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
Липсата на качеството „лице , спрямо което решението има сила, независимо , че не е било страна по делото” ”по см. на чл.304 ГПК по отношение на лицето-молител , обуславя недопустимостта да се иска отмяна на влязлото в сила решение , постановено като неприсъствено на основание чл.238 ГПК.
Производството по чл. 304 ГПК, аналогично на отменения чл.233 ал.2 ГПК/ отм./ е установената и гарантирана от закона форма на защита на трети, неучаствували по конкретен исков процес лица, но само ако силата на присъдено нещо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, засяга техни интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост и общност на спорното право и правото им на иск, въпреки формата на накърняване на това право , не е било надлежно упражнено.
С влязлото в сила Решение Nо 1169 от 17.03.2010 година, постановено по гр.д. Nо 2654/2008 година на Софийския градски съд, по заявен от [фирма] срещу Д.- Р. Б., представлявана от М. , е прието за установено, че акционерното дружество-ищец е собственик на процесния недвижим имот- незастроен , неурегулиран поземлен имот с площ от 82 000 кв.м., заснет по КП на [населено място] м.”К.”-С. б. с пл. Nо * в к.л. Г-4-7-Б, идентичен с имот пл. Nо * по актуализираната карта на възстановената собственост на [населено място]. м.”През И.” и ответната страна-Д. е осъдена да предаде собствеността на търговското дружество, собственик. Решението е постановено по реда и на основание чл. 238 и сл. ГПК.
При данните по делото, че молителя –Д. п. „Ф. з. д.” С. , не е участвал като надлежна страна по делото , изводите на ВКС по обжалваното определение , че молбата за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1-7 ГПК може да бъде упражнена само от „заинтересована страна” , т.е. от надлежната страна по делото, на чието решение се иска отмяна, е законосъобразен. Само „участвалата” в процеса страна , макар и при постановено неприсъствено решение , разполага безспорно с посоченото право да иска отмяна на неприсъственото решение при изключенията на чл. 303 ал.3 ГПК и чл. 240 ГПК.
Не може ли да се приеме , че молителят – д. п. „Ф. з. д.”- С. е юридическо лице засегнато от постановеното съдебно решение в смисъл, че силата на пресъдено нещо го обвързва , поради наличие на неделимо общо спорно право , по следните съображения.
Ако се приеме тезата , че молителят – като юридическо лице , е субституент на държавата/ арг. чл. 14 и 15 от ЗДС и чл. 15а ЗДС- отм./ с право на владение, ползване и поддържане от името на д., но за негова сметка и отговорност, то влязлото в сила решение спрямо д., го обвързва поради факта , че ограничените собственически правомощия ,който са му предоставени от закона и съответния акт на държавата , не предполагат общо право съпритежавано от повече от едно лице, а едно единно право на собственост , която е отречено в лицето на „титуляра” – Д.. Отношенията на Д. и субституента не касаят самото право на собственост, нито могат да повлияят на спора за собственост поради липсата на самостоятелност на предоставените на субституента правомощия / като учредено ограничено вещно право / и в този аспект са непротивопоставими на действителния собственик , тези правомощия не могат да бъдат защитени по друг – самостоятелен ред а само чрез предприетата защита на собственика. Релевираните с частна жалба съображения, като основания , че отмяната е допустима по чл. 304 ГПК, поради опасността от предприемане действия на принудително изпълнение , не могат да бъдат възприети. Субституентът в исковия процес е лице , което не е носител на самостоятелно / лични / субективно материално право , а на чуждо право, ако субституентът е посочен като надлежна страна –то според интензитета на защита и характера на спорното материално право , като страна по делото следва да бъде конституиран и носителя на правото.В обратната хипотеза, когато именно носителя на правото е надлежна страна , участник в процеса, участието на субституента не е задължително , защото в процеса е участвал именно титуляра на правото, а субситуентът не разполага с повече права , дори и като защити средства в процеса, от него.
Липсата на общо , неделимо субективно материално право- а именно правото на собственост на процесните 82 дка неурегулиран поземлен имот [населено място] между Д. и молителя- ДП ”Ф. з. д.”-С., изключва възможността лицето – субституент по силата на закона и съответния акт на държавата, което лице разполага само с правомощията да владее, ползва и поддържа от името на Държавата, но за своя сметка и отговорност, недвижимия имот, изключва и възможността държавата и субституента да имат качеството на необходими другари в съдебния исков процес по см. на чл. 216ал. 2 ГПК и съответно неучаствалият от тях по делото да има право да иска отмяна на влязлото спрямо другия съдебно решение на основание чл. 304 ГПК.
При съвпадение в крайните правни изводи на настоящия състав с тези по обжалваното определение на тричленен състав на ВКС, следва , че частната жалба не може да бъде уважена .
По изложените съображения и на основание с чл. 278 във вр. с 272 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 76 от 28.03.2011 година по гр.д. Nо 274/2011 година на Върховен касационен съд- I отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на Д. п. „Ф. з. д.”- С. вх. Nо 516/04.01.2011година на влязлото в сила Решение Nо 1169 от 17. 03. 2010 година по гр.д.Nо 2654/2008 година на Софийския градски съд, постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК, на основание чл. 303 ал.1 т.3 , 4 и 5 ГПК и чл. 304 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: