О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. С., 14.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1447 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.06.2010 год. по гр. д. № 260/2010 год. П. окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 21.01.2010 год. по гр. д. № 3033/2008 год. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. В. М. и Р. Т. В. от[населено място] за признаване за установено по отношение на ответниците А. А. А., А. Б. А. и Е. Б. Р. правото им на собственост върху УПИ. в кв.. по плана на[населено място], [община], при описаните в решението граници и за отмяна на нотариалния акт на ответниците №186/2007 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците, чрез пълномощника им адв. Ал. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това предявения установителен иск за собственост бъде уважен. Претендират и заплащане на направените по делото разноски.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за придобиване право на собственост на основание давностно владение, считано от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, продължило повече от десет години до датата на предявяване на иска им, е в противоречие с представената съдебна практика, подробно описана и приложена към жалбата. Формулират и процесуалноправен въпрос, касаещ обсъждане от съда на доводите им по поддържаното придобивно основание.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявения иск за собственост е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че спорният УПИ ХVІ-530 е бил земеделски имот и част от него – оцветената в жълт цвят на скицата към допълнителното заключение на вещото лице Р. Н., е възстановена на ответниците с решение на поземлената комисия и предмет на нотариалния им акт № 186/2007 год. Поддържаното от ищците, сега касатори, придобивно основание –давностно владение е изключено по силата на закона – чл. 86 ЗС, в първоначалната му редакция, по отношение на имоти в кооперативното земеползуване, както и на ЗДЗС за спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти, а за частта от имота, възстановена на ответниците по ЗСПЗЗ, не е изтекъл необходимия срок, считано от възстановяването по ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия от 2007 год. в полза на ответниците.
Следователно, въпросът за придобивната давност вследствие осъществявано владение е релевантен за изхода на спора, с оглед приетото от съда, че този придобивен способ не е налице включително и по отношение частта от урегулирания поземлен имот, предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ на ответниците по иска. Произнасянето по него обаче не е в противоречие на представената съдебна практика – решенията на ВКС, в които е прието същото принципно становище, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Спорният по настоящия казус въпрос е дали след този момент – от влизане в сила на тази разпоредба през м.11.97 год. е налице необходимия за придобиване по давност срок за частта от УПИ, възстановена на ответниците, с оглед предприетата срещу тях защита с настоящия иск. Съдът в обжалваното решение е приел, че възстановяването на тази част от имота е с решението от 2007 год., приложено към изисканото нотариално дело № 721/2007 год., поради което и не е налице необходимия срок за придобивната давност /доколкото е налице владение с оглед данните по делото за отстъпено право на строеж върху държавна земя/. Този извод не може да бъде проверяван в настоящето производство, а оплакванията на касаторите в тази насока представляват касационно основание за неправилност на решението, на основание чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване, законът в чл. 280, ал. 1 ГПК изисква произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос да е в противоречие със задължителна практика, на каквато касаторите не се позовават, или същите да са противоречиво разрешавани от съдилищата, което също не е налице – т. т. 1 и 2, поддържани от касаторите. Представените решения на районни и окръжни съдилища не могат да бъдат обсъждани, с оглед липсата на данни да са влезли в сила, а представената към жалбата практика на ВКС не сочи на противоречие по въпроса за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито по този за преценката на доказателствата и обсъждането им във връзка с доводите на страните.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда същия от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, на което касаторите се позовават несполучливо, обосновавайки наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Както е разяснено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният от касаторите въпрос за придобивната давност относно имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ е обусловил правните изводи на съда относно частта от имота, възстановена на ответниците, но не е налице противоречиво произнасяне по него в представената практика, доколкото е прието, че осъществено владение до възстановяване на собствеността е ирелевантно, а процесуалноправният въпрос за обсъждане на доводите на страните представлява по същността си касационно основание за неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство, доколкото оплакванията касаят по силата на кое решение на поземлената комисия е възстановена собствеността на земеделския имот на ответниците. Поради изложените съображения следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 110 от 14.06.2010 год. по гр. д. № 260/2010 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, по подадената от Т. В. М. и Р. Т. В., чрез адв. Ал. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: