О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 17 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от Р. С. З., чрез пълномощника й адв. К., частна касационна жалба против определението от 29.10.2012 год. по ч. гр. д. № 13626/2012 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковете за родителската отговорност и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд и в тази част.
Жалбоподателката поддържа съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета на Европа от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, в частност чл. 8 от същия, уреждащ общата компетентност на съдилищата на държава-членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, в зависимост от обичайното местопребиваване на детето в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, както и на чл. 12 от същия. Позовава се и на необоснованост на извода на въззивния съд относно висшия интерес на детето, обусловил извода му за определяне на българския съд като международно компетентен да се произнесе по въпроса за родителската отговорност в производството по брачния иск.
Ответникът по частната жалба – С. З., чрез пълномощника му адв. Д. Г., счига жалбата за процесуално недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК, евентуално поради липса на правен интерес за жалбоподателката. Иска същата да се остави без разглеждане, като недопустима.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, въз основа данните по делото, намира следното:
Спорът е относно международната компетентност на българският съд, пред който е предявен иска за развод, по въпроса за родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете, с оглед приложението на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 год. на Съвета.
Безспорно е обичайното местопребиваване в Германия, както на съпрузите, страни по делото, така и на малолетното им дете, родено от брака, както и българското им гражданство.
Искът за прекратяване на брака е предявен от С. З. пред българския съд – Софийския районен съд, заедно с искове за предоставяне на родителските права по отношение малолетното дете на страните и фамилното име на съпругата.
Постъпил е и писмен отговор от ответницата по исковете – Р. З..
За да отмени първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по исковете по чл. 59, ал. 2 СК, поради липса на международна компетеност по тях на българския съд, въззивният Софийски градски съд приел, че е приложим чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета, уреждащ т. н. пророгация на компетеност, при която страните могат изрично или по друг недвусмислен начин да приемат международната компетеност на брачния съд и по въпроса за родителската отговорност. Съдът се е позовал и на чл. 6 от П., провъзгласяващ основния принцип за съвместно разглеждане на споровете относно родителската отговорност при предявен брачен иск, като проявлението му е намерил израз в чл. 12. И тъй като българският съд е международно компетентен по брачния иск, съгласно чл. 3, т. 1, б.”б” от Регламента, и са налице предпоставките на чл. 12, т. 1 от същия за разглеждане на родителската отговорост в едно съдебно производство с брачния иск, с оглед липсата на възражение от страна на ответницата в писмения й отговор, е постановил разглеждането му от първоинстанционния съд, след отмяната на постановеното определение за прекратяване на производството в тази част. Въззивният съд е отчел и наличието на висш интерес за детето този спор да се разгледа заедно с брачния иск, като се е позовал и на съдебна практика в този смисъл.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК предпоставя достъпа до касационното обжалване на въззивните определения по т. 1 и т. 2 от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита, че не следва да се произнася по поддържаните такива от жалбоподателката в приложеното изложение, с оглед процесуалната недопустимост на подадената частна касационна жалба. Съображенията за този извод изхождат от процесуалното поведение на жалбоподателката, ответник в първоинстанционното производство, с оглед подадената от нея частна жалба против прекратителното първоинстанционно определение в тази му част относно предоставянето упражняването на родителските права. С въззивното определение целеният от нея с подадената частна жалба против първоинстанционното определение резултат е постигнат, без значение са основанията за изразеното недоволство от обжалвания акт – обжалваното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия и в частта относно родителските права. С това се подчертава повторно /извън подадения писмен отговор по чл. 131 ГПК/ приемането от тази страна в производството на компетентността на българския съд, по смисъла на чл. 12, т. 1, б. „б” от Регламента.
С оглед на това за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалването на въззивното определение, с което искането й е било уважено, поради което и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати.
Поради този извод съдът не следва да се произнася по релевираните основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. С. З., чрез пълномощника й адв. К., частна касационна жалба против определение № 17680 от 29.10.2012 год. по ч. гр. д. № 13626/2012 год. на Софийски градски съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 17/2013 год. на ВКС, Второ г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, на която да се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: