O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 15.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1564 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 78827/10.11.2010 година на Е. Н. Л. от[населено място] чрез адв.М.Р. и адв.С.Й.- САК срещу Решение от 16.07.2010 година постановено по гр.възз.д Nо 10 045/2009 година на Софийския градски съд- II В с-в.
С посоченото решение ,Софийският градски съд по реда на чл.196 и сл .ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС предявен от Е. Н. Л. срещу Р. Е. Г. да се признаване , че тя е собственик на МАЗЕ Nо 12, като принадлежност към апартамент Nо 12 [населено място] , [улица] бл. 17 вх. „А „ и предаване владението на същото.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се мотивира с довод , че „ по въпроса за собствеността на мазе Nо 12, обусловил изхода на делото , въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС и гражданските съдилища”, тъй като конкретните материално правни въпроси- 1.Допустимо ли е да се признава право на собственост на мазе, като принадлежност към основния обект, след като е индивидуализирано само по неговите граници, без да се вземат предвид другите критерии ? 2. Допустимо ли е да не се вземат предвид от съда при произнасяне по ревандикационен иск за избено помещение следните критерии: идентична номерация, съответстващите квадратура и кубатура по ценообразуване,проекто-сметна документация на етажната собственост, експертиза, съответствието на горепосочените данни с документа за собственост, продажбените преписки на страните по делото ? 3./Дали приема , че мазето следва собствеността на основния обект-апартамента, съгласно чл. 37 ЗС или е с правен статут на самостоятелен недвижим имот, са разрешени в противоречива с практика по Решение Nо 225 от 21.08.2009 година по гр.д. Nо 286/2009 година и Определение Nо 436/ 20. 05. 2010 година по гр.д. Nо 1955/2009 година на ВКС-I отд., Решение Nо 585 от 06.11.2003 година по гр.д. Nо 248/2003 година на ВКС-I отд. и Решение Nо 673 от 1.11.1996 година по гр.д. Nо 635/96 година на ВКС-I отд.
Поддържа се , че процесуално правните въпроси за допустимостта въззивния съд да не събира нови доказателства, обусловени от мотивите на първоинстаннционния съд и от съществено за разрешаването на спора по същество и следва ли при постановяване на решение по същество на спора, въззивния съд да формулира ясно в мотивите си дали първата инстанция е установила фактите и дали правилно е приложен закона и да означава всяко несъответствие между установени факти и направените изводи на съда също са произнесени в противоречие с практиката на съдилищата- ТР Nо 1/ 2000 год. ВКС ОСГК , Решение Nо 149 от 06. 04. 2000 година по гр.д. Nо 903/1999 година на ВКС-V отд. Решение Nо 1739 от 02.02.1999 година по гр.д. Nо 1403/1999 година на ВКС-V отд. и Решение Nо 204 от 05.06.2002 година по гр.д. Nо 123 / 2001 година на ВКС-I отд.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Р. Г. чрез адв.Вл.Я.-САК с който обстойно се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Претендира се присъждане на разноски при недопускане на обжалването..
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ.бр.100/2010 г./ , намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване изискванията на чл.283 ГПК и тези за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
След преценка на релевираните доводи и приложената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да обоснове тезата си за съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата,като представи такава, обективирана с влезли в сила решения, даващи разрешение на конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос.
В случая, поставените материално-правни въпроси за допустимостта да се признае право на собственост на мазе, като принадлежност към основния обект, след като е индивидуализирано само по неговите граници, без да се вземат предвид други критерии, за допустимостта да не се вземат предвид от съда при произнасяне по ревандикационен иск за избено помещение следните критерии: идентична номерация, съответстващите квадратура и кубатура по ценообразуване, проекто-сметна документация на етажната собственост, експертиза, съответствието на горепосочените данни с документа за собственост, продажбените преписки на страните по делото и за възможността да се приеме, че мазето следва собствеността на основния обект-апартамента, съгласно чл. 37 ЗС или не , тъй като е с правен статут на самостоятелен недвижим имот, преценени в контекста на представените решения на ВКС не могат да обусловят извод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради липсата на разрешения по посочените въпроси и то в смисъл, противоречащ едно на друго.
За да отхвърли иска, решаващият съд е приел , че претендираното от ищцата Е. Н. МАЗЕ Nо 12 не и принадлежи, макар и посочено като Nо 12 , описаното по граници в документите за собственост на праводателя и , е мазе Nо 9. Фактически и правни изводи на съда се базират на един обстоен анализ на доказателствата по делото, констатации на изслушани експертни становища,събрани гласни доказателства.
Посочените Решение Nо 225 от 21.08.2009 година по гр.д. Nо 286/2009 година и Определение Nо 436/ 20. 05. 2010 година по гр.д. Nо 1955/2009 година на ВКС-I отд. /последното като съдебен акт , не е приет като източник на съдебна практика / са неотносми към спора за избеното помещение ,тъй като освен , че и в двете хипотези предмет на иска е равандикация на избено помещение, останалите факти са различни, поради което и изводите на съдилищата не могат да бъдат еднозначни. По Решение Nо 585 от 06.11.2003 година по гр.д. Nо 248/2003 година на ВКС-I отд. също не може да се приеме , че е разрешел аналогичен спор, по различен начин , тъй като данните сочат , че по цитираното решение предмет на спора са обслужващите помещения, преустроени като жилищни,в рамките на делбен процес и основен спор е бил тази, дали с промяната по силата на преустройството тези помещения придобиват статута на самостоятелен обект на правото на собственост.
Решение Nо 673 от 1.11.1996 година по гр.д. Nо 635/96 година на ВКС-I отд.. е относимо към поставени проблеми в делбен процес за ликвидиране на съсобственост , като е прието, че доброволната делба при ,която придадените към отделните жилища помещения в зимника се отреждат в самостоятелна собственост , е нищожна т.е. налице е разрешен спор, който няма нищо сходно с този , чието решение се обжалва.
Поставените процесуално правните въпроси за допустимостта въззивния съд да не събира нови доказателства, обусловени от мотивите на първоинстаннционния съд и от съществено за разрешаването на спора по същество и следва ли при постановяване на решение по същество на спора, въззивния съд да формулира ясно в мотивите си дали първата инстанция е установила фактите и дали правилно е приложен закона и да означава всяко несъответствие между установени факти и направените изводи на съда също не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , тъй като с цитираното ТР Nо 1/ 2000 год. ВКС ОСГК са дадени разяснения по правомощия на въззивната инстанция и доколкото е налице неизпълнение според тези разяснения, то се касае до порочност на съдебния акт, налагащ отмяната му. За да е налице противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС следва да е нарушено принципно разбиране по приложението на конкретен правен институт,а не конкретно нарушение на процесуални правила . Преценката на съда дали да допусне или не събирането на доказателства или как ще ги възприеме и цени, е дейност на съдията по постановяване на съдебното решение и задължителни правила за това, как да се формира вътрешното убеждение при произнасяне на конкретния казус, няма и не може да има.
Решение Nо 149 от 06. 04. 2000 година по гр.д. Nо 903/1999 година на ВКС-V отд. третира въпросите какво следва да съдържа въззивната жалба като основания за порочност на обжалваното решение на първата инстанция и е напълно неотносмо към въпросите на касатора.
Решение Nо 1739 от 02.02.1999 година по гр.д. Nо 1403/1999 година на ВКС-V отд. и Решение Nо 204 от 05.06.2002 година по гр.д. Nо 123 / 2001 година на ВКС-I отд. дава разрешения по приложение на процесуални правила, а именно чл. 292 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 40 ЗУТ и чл. 208 ал.1 ГПК/ отм./, които също нямат отношение по въпросите на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо 78827/10.11.2010 година , заявена от Е. Н. Л. от[населено място] чрез адв.М.Р. и адв.С.Й.- САК срещу Решение от 16. 07. 2010 година по гр.възз.д Nо 10 045/2009 година на Софийския градски съд- II В с-в.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :