О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1164
гр. София, 16.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 982 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. К. Й. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ел. Е., обжалва в срок въззивното решение от 13.06.2011 год. по гр. д. № 531/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.2011 год. по гр. д. № 6349/2008 год. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторката против д., представлявана от м. н. р. р. и б. установителен иск за собственост по давност на поземлен имот № * по плана на СО „С.” в землището на [населено място], с площ от 1 277 кв. м., при описаните в решението граници, ведно с изградената в него едноетажна сграда със застроена площ от 9 кв. м.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен и й се присъдят направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба касаторката релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за характера на акта за държавна или общинска собственост и за тежестта на страната, която се позовава на него, да установи в процеса основанието за придобиване на собствеността, в противоречие с установената практика на ВКС. В тази връзка се позовава на представеното определение № 257 от 9.03.2011 год. по гр. д. № 1281/2010 год. на ІІ г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно ожалване на решение № 736 от 4.06.2010 год. по гр. д. № 480/2010 год. на Варненския окръжен съд /последното не е представено към изложението/.
На второ място, касаторката поставя като въпрос, по който въззивният съд се произнесъл в противоречие с представената съдебна практика /въззивно решение по гр. д. № 345/2009 год. и определение на ВКС по чл. 288 ГПК за допускането му до касационно обжалване/, този за приложимостта на придобивната давност по отношение на имот, който не е включен в стротелните граници на населеното място, при положение, че не се ползва като земеделска земя и няма такъв статут с оглед установеното трайно ползуване на същия като вилен имот, дворно място.
Поставен е и въпрос за приложението на придобивната давност спрямо държавата, с позоваване на разпоредби на закона и поддържан довод за наличието на десетгодишен период по чл. 79, ал. 1 ЗС, както и въпросът за упражняването на владението спрямо кого е релевантно за поддържания придобивен способ при данните по делото за актуването на имота за държавен с акт от 17.06.2008 год. Касаторката счита последният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор процесуалният представител на м. н. р. р. и б. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението поради липса на формулирани ясно и точно правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представената съдебна практика. В условията на евентуалност оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявеният установителен иск за собствеността на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищцата, сега касатор, не се легитимира като собственик на поддържаното придобивно основание давностно владение от 1975 год. до предявяването на иска й против държавата. Към момента на твърдяното установяване на владение върху имота – 1975 год. и при липсата на твърдение имотът да е бил на друго физическо лице, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6 ЗС, съгласно която държавна собственост са имотите, които нямат друг собственик. Съгласно чл. 86 ЗС /действуваща редакция до 1996 год./ съществува законова забрана за придобиване на държавна, респ. общинска собственост, а от 1.06.96 год. – отпада забраната да се придобива частна държавна, респ. общинска собственост, но до датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл изискуемия се 10 – годишен период от време, с оглед параграф 1 от ЗД на ЗС/ ДВ бр. 46/2006 год. и последващите му изменения/ за спиране на давността.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за приложимостта на оригинерния придобивен способ спрямо държавата и въпросът дали към 1.06.2006 год., когато е обнародван параграф 1 от ЗД на ЗС с ДВ бр. 46/2006 год., е изтекъл необходимия срок от десет години, за да се породят правните последици на упражняваното в този срок владение на имот, намиращ се извън строителните граници. Произнасянето по него в обжалваното решение не е в противоречие с представената към изложението съдебна практика, а такова противоречие не се и поддържа – оплакванията на касаторката представляват касационни основания за неправилност на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, по този въпрос е налице и утвърдена съдебна практика, в съгласие с която е и произнасянето на въззивния съд.
Въпросът за статута на имота като такъв, попадащ в обхвата на ЗСПЗЗ поради това, че до 2000 год. е бил извън строителните граници на населеното място, не е правен въпрос, а фактически такъв, поради което и позоваването на съдебната практика – решението на ВКС по гр. д. № 1432/2009 год., І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК /непредставено от касаторката към изложението й/ не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, поради което и фактите относно статута на имота в настоящия случай и този по влязлото в сила решение № 883 от 14.12.2010 год. по гр. д. № 1432/2009 год. І г. о. /относно дворно място, изключено от регулационния план на населеното място по ПМС № 216/61 год./ обосновават и различни правни изводи.
По останалите формулирани въпроси в изложението, въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение, нито същите са обусловили направените в него правни изводи, поради което и същите не обуславят наличието на общата предпоставка за наличие на основание за допускане на касационното разглеждане. При предявения установителен иск за собственост ищецът е този, който следва да установи при главно и пълно доказване твърденията си за поддържания придобивен способ, а не ответникът да установява основанието за придобиване на правото на собственост, както е приел и въззивният съд в съответствие с утвърдената съдебна практика. Затова и съображенията на касаторката за характера на акта за държавна собственост и основанието за актуване на имота като държавен, извън това, че представляват основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не могат да се обсъждат в настоящето производство, не могат и да обосноват наличие на правни въпроси от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на касацията, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на първо място, така формулираният от касаторката въпрос за „субекта, срещу когото се владее имота и последващите изменения и записвания в плановете” /при предявен иск за собственост срещу държавата/ не е обусловил правните изводи в решението, а на второ място – не са налице съображения с оглед разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се обоснове поддържаното от касаторката негово значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поради липса на поддържаните от касаторката основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК не следва да се допуска касационното обжалване на решението на въззивния съд, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 773 от 13.06.2011 год. по гр. д. № 531/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Б. К. Й. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ел. Е., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: