О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр. София, 26.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 559 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. А. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Вл. Я., обжалва в срок въззивното решение от 3.12.2010 год. по гр. д. № 622/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 6.07.2010 год. по гр. д. № 860/2009 год. на Кюстендилския районен съд в частта му, с която са определи правата, при които е допусната делба на имот УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], [община], с площ от 2 121 кв. м., ведно с построените в него сгради – 1/3 ид. ч. за него и 2/3 ид. ч. за Т. А. А..
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което делбата се допусне при равни права между страните или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение и допълнителното уточнение към него касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като формулира като правни въпроси тези за пределите на представителната власт при разпореждане с недвижими имоти от пълномощника сам на себе си, служебното задължение на съда сам да следи за нищожността на сделката, както и това да изложи мотиви с правен анализ на събраните доказателства. Представена е и съдебна практика.
Съделителката Т. А. А. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при квоти 1/3 ид. ч. за касатора и 2/3 ид. ч. за ответницата, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните и техен баща А. Ц., преминала в наследство на законните му наследници – преживяла съпруга и две деца, при равни права между тях. Съдът е приел, че разпоредителната сделка на един от наследниците – М. А. в полза на ответницата по представения договор за издръжка и гледане, е породила прехвърлително действие до размера на притежаната от нея наследствена част, но не е нищожна, както е поддържал касаторът. Относно индивидуализирането на имота съгласно плана съдът е приел, че в договора е налице грешно посочване на неговата площ, което обаче не обуславя извод, че разпореждането касае само посочената в нотариалния акт такава, с оглед данните за придобиване на собствеността от наследниците на придиваемите се към парцела имоти.
Поставените в изложението от касатора въпроси за обема на представителната власт на пълномощника на М. А. за разпореждане с имот с по-малка площ от урегулираната такава, както и за нищожността на договора, сключен от ответницата като пълномощник с оглед разпореждане извън даденото й пълномощно, не са обусловили правните изводи на въззивният съд в обжалваното решение. Представеният от ответницата с отговора й по реда на чл. 131 ГПК договор за прехвърляне на собствеността срещу издръжка и гледане в подкрепа на становището й за притежаване на по-голям дял в съсобствения имот, е оспорен от пълномощника на касатора относно обема на притежаваната и разпоредена от М. А. част от наследството на съпруга й, с оглед поддържаното от него становище за изключителна собственост на наследодателя А. Ц.. Това възражение на касатора всъщност е и уважено, като е прието, че преживялата съпруга на наследодателя е притежавала 1/3 ид. ч. от наследствения имот, с която част се е разпоредила валидно в полза на дъщеря си, а в останалата част сделката не е породила прехвърлително действие. Относно упълномощаването на последната за извършване на разпоредителната сделка касаторът е поддържал, че то не е изрично за спорния имот, а общо такова, като изложените в касационната жалба доводи за наличие на упълномощаване само за идеални части и тези за изпълнението по договора за издръжка и гледане не са били предмет на разглеждане, нито са обусловили изхода на делото за допускане на делбата при посочените квоти, съобразени с притежаваните от страните права. С оглед събраните доказателства съдът е приел, че наследената от преживялата съпруга на наследодателя част от имота е прехвърлена на ответницата, като единствено спорен е бил въпросът за нейния размер. Поради това и поставените в изложението на касатора въпроси са неотносими към предмета на делото, както и представените множество съдебни решения, нито са обусловили крайния му изход за правата на страните, поради което и не могат да обосноват наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.12.2010 год. по гр. д. № 622/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд по подадената от Б. А. Ц. от [населено място], чрез адвокат Вл. Я. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: