О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 11.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 164/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед съображенията в определението с № 405 от 18.07.2012 год. по ч. гр. д. № 214/2012 год. на ВКС, І г. о., с което е прекратено частното производство и делото е върнато на настоящия състав за разглеждане по този ред на подадената от С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш., чрез адв. Н. Т., частна жалба.
Подадената частна жалба касае определението с № 115 от 23.03.2012 год. по настоящето дело в частта му за разноските, присъдени в полза на ответницата П. Г. П. в размер на 1 302 лв. за касационното производство. Оплакването е относно размера им, който според жалбоподателите е прекомерен, с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 36 ЗАдв – не съответствува на материалния интерес на ответницата и на положения труд за защитата й, изразяващ се в изготвянето на писмен отговор на касационната жалба. Искането е за изменение на горното определение в частта му за разноските, като същите се намалят на сумата 195 лв. в полза на ответницата П. П..
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Срокът по чл. 248, ал.1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на жалбоподателите, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането в жалбата е неоснователно. Към писмения отговор на ответницата в касационното производство П. Г. П. е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника й възнаграждение в размер на 1302 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е внесена. С оглед направения извод за недопустимост на касационното обжалване поради цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и с оглед чл. 78, ал. 4 ГПК, така направените от тази ответница разноски следва да й се присъдят.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответницата е по подадена касационна жалба срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като съответствува и на правната и фактическа сложност на делото и е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие. Неоснователен е доводът, че касационна жалба против въззивното решение всъщност не е подадена с оглед тълкуване на понятието „висящо производство”, тъй като данните по делото са в обратен смисъл и е налице произнасяне по допустимостта на касационното производство с влязло в сила определение на ВКС.
Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор, без защита в съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. Д. на жалбоподателите за приложение на чл. 9 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е неоснователен, тъй като разпоредбата е неприложима – от съдържанието на представения по делото договор се установява договорена защита за касационно производство, а не за изготвянето на писмения отговор на касационната жалба. Освен това Наредба № 1/2004 год. предвижда минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая по чл. 7, ал. 2, с оглед определения интерес по делото, като в пар. 2 ДР е предвидено присъденото възнаграждение в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК да не може да бъде по-ниско от трикратния им размер, в които граници попада определеното и заплатено от ответницата по иска възнаграждение. Извън горното, следва да се отбележи, че такъв размер на адвокатското възнаграждение е бил уговорен и за предходните съдебни инстанции, затова и няма основания същият да бъде изменен с определяне на по-нисък размер за касационното производство.
Поради горните съображения искането следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, съдържаща се в подадената от С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. частна жалба против определение № 115 от 23.03.2012 год. по гр. д. № 164/2012 год. на ВКС, ІІ г. о. за изменение на присъдените с него на П. Г. П. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: