О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 14.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 660 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.05.2012 год. по гр. д. № 2702/2012 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 11773/2005 год. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлена претенцията на Р. М. Д. за заплащане на припадащата й се част от увеличената стойност на делбения имот вследствие извършени от нея в периода 2005-2006 год. подобрения за разликата от 5 233.33 лв. до претендирания размер от 22 000 лв. и относно присъдената държавна такса.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Р. М. Д., чрез пълномощника й адв. Д. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради неотчитане от съда на разликата в пазарната стойност на делбения имот към момента на извършване на подобренията и тази към момента на извършване на делбата, поради което и неправилно е определил дължимата от другия съделител част от тази увеличената стойност на имота към втория момент. Поддържа и оплакване за неправилност на решението относно способа на извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, вместо възлагането му в неин дял, с оглед направената претенция за това. Иска се отмяна на въззивното решение със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са материалноправни въпроси относно критерийте, по които следва да се определи дължимата сума на извършилия подобренията в съсобствения имот без съгласието на другия съсобственик при наличие на увеличена стойност на имота и каква част от нея е дължима при извършването на делбата и относно възлагането на неподеляем имот на съделител, живял в него при откриване на наследството и придобил частта си по дарение. Поддържа се тези правни въпроси да са решавани проиворечиво от съдилищата, без да се сочи такава практика, както и същевременно се поддържа липса на съдебна практика по тях, както и същите са от изключителна важност за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед правилното тълкуване на закона и създаване на трайна съдебна практика.
Съделителката Л. Н. И. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са отхвърлени претенциите на съделителите за възлагане в дял и делбеният имот е изнесен на публична продан не е обжалвано пред въззивния съд, вкл. и от настоящата касаторка. Като не е обжалвано в тази му част, то е влязло в сила и въпросът за предпоставките за възлагане не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, поради което и касационната жалба в тази й част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Затова и касационната инстанция не следва да се произнася по релевираното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по начина на извършване на делбата.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на касаторката по сметките относно заплащане на припадащата й се част от увеличената стойност на имота в резултат на извършени от нея подобрения до пълния предявен размер от 22 000 лв. над присъдената сума 5 233.33 лв., въззивният съд приел, че увеличената стойност на имота вследствие извършените от касаторката подобрения в него на стойност 19 716 лв. към момента на извършването им, възлиза на сумата 15 700 лв., установена от неоспореното от страните заключение на тройната техническа експертиза. Съобразно дяловете на съделителите в имота е определена и сумата от тази увеличена стойност на имота, дължима от ответницата, с която нейният дял неоснователно се е увеличил, в размер на 5 233.33 лв., а за разликата до претендирания размер искът е намерен за неоснователен. Въззивният съд е квалифицирал същия по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и се е позовал на съдебна практика, вкл. и задължителна такава, по приложението на закона относно присъждане на увеличената стойност на имота в случай, че тя е по-малка от вложените разходи за извършените подобрения с оглед липсата на съгласие на ответницата за тях.
Поставеният от касаторката в изложението й правен въпрос за критерийте, по които се определя дължимата сума от увеличената стойност на имота вследствие извършени в него подобрения от един от съсобствениците е неотносим към решаващия извод на въззивния съд за частичната основателност на претенциите по сметки в делбеното производство. Такъв въпрос не е бил и поставен на обсъждане в съображенията на съда, решаващ мотив в които е въпросът за наличието на увеличена стойност на имота към момента на извършване на делбата, нейният размер и съобразно дяловете определяне на размера на обогатяването на съделителката, ответник по иска, до което е ограничена отговорността й в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. От друга страна по въпроса за подобренията в делбения имот, обуславящи увеличената му стойност вследствие на тях и заплащане на уравнение при неоснователно обогатяване на един от съделителите, е налице съдебна практика, посочена и във въззивното решение, поради което и доводът на касаторката за липса на такава е неоснователен. Налице е и противоречие в изложението относно твърдението за противоречиво решаване на поставения въпрос и това за липса на практика, което не може да обоснове наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Изложените от касаторката съображения не обосновават поддържаното от нея значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в настоящето производство с предмет произнасяне по наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението.
За да се обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се изложат конкретни съображения за необходимостта от различно от утвърденото в съдебната практика тълкуване на разпоредбите на закона по поставените въпроси, което в случая не е направено. Посочва се бланкетно текста на закона, с цел решаването на конкретния казус, което не обосновава наличието на това основание за допускане на касацията, при положение, че по въпроса за приложението на чл. 286 ГПК /отм./ е налице отдавна утвърдена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
В заключение следва извода, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4014 от 29.05.2012 год. по гр. д. № 2702/2012 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от Р. М. Д., чрез адвокат Д. Д. касационна жалба против него.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. М. Д., чрез адв. Д. Д. касационна жалба против горното въззивно решение относно способа на извършване на делбата и възлагателните претенции.
Определението в частта му, с която жалбата частично се оставя без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: