О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр. София, 29.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 637 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.03.2012 год. по гр. д. № 428/2011 год. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 26.04.2011 год. по гр. д. № 841/2010 год. на Троянския районен съд и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на М. К. Ч., че ищецът И. М. В. от [населено място] е собственик на част с площ 1 089 кв. м. от поземлен имот с кадастрален идентификатор * по одобрената със заповед № КД 14-11-320 от 10.12.2009 год. на АГКК кадастрална карта, при граници слог, М. Ч., поземлен имот *, която част е идентична с частта от имот с кадастрален номер * по кадастралния план на [населено място] от 1981 год., попълнен със заповед № 600/96 год., попадаща извън регулацията на [населено място], на основание дарението с нот. акт № */2002 год. и по давностно владение в периода от 20.02.97 год. до настоящия момент, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], като имотът, колориран в светлокафяв цвят с площ 1089 кв. м., заключен между т. т. 1, 10, 11 и 2 от скицата на вещото лице, приложена на л. 71 от въззивното производство, представляваща неразделна част от решението, следва да бъде отразен и записан в кадастралната карта на името на И. М. В..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответникът М. К. Ч., чрез пълномощниците му адвокатите Ем. Н. и П. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същите се поддържат и в представена допълнителна жалба, чрез упълномощения адв. С. М., в която се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед произнасянето по непредявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в изпълнение на указанията на въззивния съд, се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и който счита да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а излага съображения относно произнасянето по непредявен от ищеца иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР – и след направените от него уточнения на исковата молба петитумът е останал непроменен, а от друга страна поддържа, че не е налице и грешка в кадастралната карта, както неправилно въззивният съд е приел в решението си. В крайна сметка касаторът обосновава основанието за допускане на касационното обжалване с произнасянето на въззивния съд по „правен въпрос, различен от този, с който е сезиран”, визирайки, с оглед изложените съображения в изложението да не е налице предявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Ответникът по касационната жалба и ищец в производството по делото – И. М. В., чрез пълномощника му адв. Вл. П., в представения писмен отговор е оспорил наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение и тези на ответника по жалбата, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният иск е бил отхвърлен и вместо това да постанови друго, с което го е уважил, въззивният съд приел, че ищецът е собственик на спорния имот с площ 1 089 кв. м. на основание дарението от родителите му и придобивна давност от 1997 год., както и, че неправилно този имот, представляващ част от имот № * по кадастралния план от 1981 год. /тази част, която е извън регулацията/ е заснет като част от имот с идентификатор * заедно с имот на ответника, като е записан неправилно на неустановен собственик. Изводът е обоснован със заключенията на техническата експертиза, установяващи попълването на кадастъра, изработването на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, идентичността на имота, като по доводът на ответника за легитимацията му с решение на ПК за възстановяване на имота на наследниците на П. Ч. въззивният съд приел, че решението от 2001 год. не установява твърдяното от него придобивно основание.
Следователно, изводът за основателността на предявения иск за собственост на спорния имот е обоснован с легитимацията на ищеца на поддържаното от него придобивно основание и липсата на такова у ответника, обусловило и произнасянето на съда относно допусната грешка в кадастралната карта в горния смисъл.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В приложеното изложение касаторът не сочи материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са релевантни за изхода на делото. Изложени са съображения, касаещи оплаквания за неправилност при решаването му при допуснато нарушение на процесуалния закон, с оглед произнасянето на съда по непредявен иск за грешка в кадастралната карта. Този въпрос не представляват правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като основанията по чл. 280, ал. 1 и тези по чл. 281 ГПК са различни. В ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения какво се разбира под обуславящ изхода на делото правен въпрос, които обаче в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Извън горното, доводите на касатора не са съвместими и с поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на конкретния правен спор за собствеността на имота и значението му за страните по него, в частност за касатора, а произнасянето по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, тъй като не се поддържа съществуващата практика по приложението на чл. 53 ЗКИР да е в резултат на неточно тълкуване на закона или при наличие на необходимост от осъвременяване на тълкуването му. Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса за съотношението между иск за собственост и иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР в решение № 407 от 25.06.2012 год. по гр. д. № 1192/2010 год. І г. о. на ВКС. В случая се поддържа единствено оплакване за произнасяне по непредявен иск, респ. оплакване против извода за наличие на грешка в кадастралната карта, които доводи не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като същият следва да ги мотивира съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаното основание.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на другата страна разноските за настоящето производство, възлизащи на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 63 от 19.03.2012 год. по гр. д. № 428/2011 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, по подадената от М. К. Ч. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда М. К. Ч. от [населено място], [улица], ап. 6 да заплати на И. М. В. от [населено място], [община] направените разноски в настоящето производство в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: