О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
гр. София, 19.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 595 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.12.2009 год. по гр. д. № 402/2009 год. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 15.04.2009 год. по гр. д. № 23/2008 год. на Луковитския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове за ревандикация на спорните земеделски земи и прекратил производството по делото, като осъдил ищците да заплатят на ответната [община] направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците, чрез пълномощника им адв. Ф. Ф., с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК . Касаторите считат, че релевантният материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС е за съотношението между правата на лицата, чийто бивши земеделски земи попадат в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ от една страна и от друга – на държавата, която е извършила застрояване или е провела други мероприятия в тези земи, които не позволяват възстановяване на собствеността. Представят и цитираната съдебна практика.
Ответната [община], в писмен отговор от пълномощника адв. С. Х., оспорва касационната жалба, като поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което предявените искове против Общината и Общинската служба по земеделие,[населено място] са били отхвърлени, въззивният съд приел, че производството по предявените ревандикационни искове е недопустимо, тъй като не е приключило реституционното производство за спорните земеделски имоти в м. „М.” в землището на[населено място]. С представените три решения на поземлената комисия с № 9, първото от 1992, останалите две от 5.07.1999 год. и от 28.10.1999 год. се признава право на възстановяване на описаните земеделски земи, индивидуализирани единствено по вид, площ и местност, но без граници – съществуващи или възстановими, поради което и тези административни актове не възстановяват признатото право на собственост в полза на ищците. Липсват и представени скици към решенията, поради което и процедурата по възстановяване на конкретен обект на правото на собственост не е завършена. С оглед попадането на земеделските имоти в регулационния план на града, то е необходимо и провеждане на процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ, в която следва да бъде определена застроената част от имотите, респ. свободната площ, за да се предвиди каква част подлежи на възстановяване в реални граници, респ. тази, подлежаща на обезщетяване поради пречки за възстановяване. Поради липсата на индивидуализация на имотите, предмет на защита с иска по чл. 108 ЗС, не са налице процесуалните предпоставки за разглеждането му по същество, поради което и същият е недопустим.
Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос е липсата на приключила процедура по възстановяването на собствеността върху конкретните земеделски имоти, което е обусловило извода на въззивния съд за преждевременно предявяване на иска за собственост относно тях.
По този обусловил извода в обжалваното решение въпрос касаторите не сочат основания за допускане на касационното обжалване на решението. Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжен и не може да извежда същия от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
Соченият от тях материалноправен въпрос за конкуренция между правата на възстановените собственици и държавата, респ. общината в случая, не е обсъждан в обжалваното решение, тъй като той предполага разглеждане на спора по същество. В настоящият случай съдът е приел, че не са налице процесуални предпоставки да разгледа спора по същество, тъй като не е приключила процедурата по възстановяване на имотите, с обособяването им като такива в конкретните граници, за да е допустим предявения ревандикационен иск. Поради това и представената от касаторите съдебна практика, и то тази по влезлите в сила решения, но не и приложените определения по чл. 288 ГПК, които не формират такава, е неотносима към спорния по настоящето дело въпрос – приключила ли е процедурата по възстановяване на имотите. В настоящето производство с предмет наличие на основания за допускане на касацията, изводът на въззивния съд в обжалваното решение не може да бъде проверяван от касационния съд. Тъй като не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неточно посочена т. 1 с оглед позоваване на влезли в сила решения по конкретни спорове, а не на задължителна съдебна практика/ – приложените решения са неотносими към релевантния за спора въпрос, обусловил изхода по него, и по т. 3 – поради липсата на изложени съображения за приложението му, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, не следва да се допуска касационното разглеждане на въззивното решение.
С оглед липсата на данни за направените от ответника по касация разноски пред настоящата инстанция, такива не му се присъждат, въпреки искането за това в писмения отговор.
Поради изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 324 от 21.12.2009 год. по гр. д. № 402/2009 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, по подадената от Й. И. Б., Б. И. М., П. С. Щ., И. С. Т., С. И. Т., М. И. Т., В. Б. В., В. И. Щ. и Б. И. В., чрез адв. Ф. Ф., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: