О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
[населено място], 30.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 564 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 29.06.2009 год. по гр. д. № 631/2006 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното му въззивно решение, е отменил първоинстанционното решение от 9.04.2001 год. по гр. д. № 9016/1994 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановил друго, с което осъдил Министерство на отбраната, А. А. Д. и К. В. Д. от [населено място], на основание чл. 109 ЗС да премахнат преградната стена с врата в нея, преграждаща коридора на първия етаж в бл. 802-П в ж. к. „Л.” в [населено място], след асансьорната шахта в посока към магазина на блока и оформяща входно антре на ап. № 1 с площ 8.77 кв. м. и да възстановят достъпа до целия общ коридор на първия етаж в посока към магазина в положението съгласно одобрените планове за етажа и осъдил ответниците да заплатят на ищеца Л. Д. К. сумата 284.66 лв. разноски, като за разликата до претендираната сума за разноски от 4 664.50 лв. отхвърлил искането му.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационни жалби от ищецът Л. К., ответникът А. Д. и от Министерство на отбраната.
Ищецът го обжалва с оплаквания за липса на произнасяне по иска му за освобождаване от ответниците на неправомерно завзетата в площта на апартамент № 1 част от общата стая за колички с площ 2.53 кв. м., по иска му за заплащане на парично обезщетение в размер на 6 000 лв. за разходи по плащане за придадените към апартамента на ответниците части от общите части на жилищния блок, както и за неприсъждане на направените по делото от касатора разноски, възлизащи на сумата 4 664.50 лв.
В молба от 7.10.2009 год. касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поддържа, че частичното произнасяне на въззивния съд по исковете му е в противоречие на съдебната практика, каквато не сочи. И в последващата молба от 4.11.2009 год. за изпълнение на указанията за посочване на основанията за касационно обжалване на решението касаторът посочва общи оплаквания за недоволство от решението.
Касационната жалба на ищеца е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като във въззивното решение не са разгледани искове за предаване на площ от 2.53 кв. м. от стая за колички като обща част на блока и за заплащане на обезщетение за направените от ищеца разходи. Всички оплаквания във връзка с това, ча такива са били предявени, но не са разгледани, не могат да обосноват защита по реда на касационното обжалване, тъй като такъв спор не е разгледан от въззивния съд в обжалваното от ищеца решение. Същият не е легитимиран да обжалва това решение, с което е уважен предявен от него иск по чл. 109 ЗС. Жалбата е недопустима и в частта за разноските, присъдени от въззивния съд, с оглед горните съображения, както и поради наличието на друг ред за защита – допълване или изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответниците по иска – Министерство на отбраната и А. Д. обжалват въззивното решение, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС против тях е уважен.
Министерството на отбраната поддържа, че е налице изменение на първоначалния проект на сградата в процеса на строителството, като част от общия коридор е придаден към площта на ап. 1 и това изменение е отчетено при ценообразуването на обектите и преди възникване на етажната собственост. Ищецът носи тежестта да установи в процеса кои са общите части на сградата, поради което и при събраните доказателства, че това изменение е станало по време на строителството и отчетено при ценообразуването, то спорната част от този предишен коридор не е обща част на блока.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи като релевантен за изхода на делото въпросът за индивидуализиране и конкретизиране на самостоятелните обекти и общите части в сграда в режим на етажна собственост, който е свързан с тълкуване на закона и произнасянето на касационната инстанция по него ще допринесе до отстраняване непълноти или неясноти в него. Така този касатор обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. Д. също счита въззивното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на изводите. Поддържа, че е купил апартамента, така както е бил построен и платената цена включва и спорната част.
В изложението сочи, че по релевантните въпроси за статута на тази спорна площ, която е придадена към площта на апартамента преди придобиването му и преди възникване на етажната собственост, както и по въпроса дали е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 ЗУТ и в чия тежест е установяването на това обстоятелство, този касатор се позовава на противоречиво произнасяне в решение № 1506 от 9.02.93 год. по гр. д. № 1364/92 год. на ІV г. о. на ВС, и в ТР № 31/85 год.на ОСГК. В тази практика въпросът за премахването на строеж, който ограничава или смущава правото на собственост е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на същия, …когато се нарушават технически, технологически санитарно-хигиенни, противопожарни и арх.-градоустройствени изисквания, застроителни планове и технически нормативи. Касаторът сочи, че във въззивното решение съдът приел, че тези факти са доказани, без да отчете наличието на Заповед № 16 от 18.05.89 год. и обстоятелството, че арх. проект не е представен, което изключва наличие на противоречиво произнасяне по поставените въпроси, а сочи на твърдение за необоснованост на направените изводи. Затова и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, с оглед представената съдебна практика по конкретни спорове, че тези въпроси са противоречиво решавани от съдилищата, което е изключено в случая от поддържаните в изложението на касатора твърдения.
Действително, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за статута на спорната площ като обща част на етажната собственост, с оглед липса на доказателства преустройството да е въз основа на одобрен проект или промяна в него, по надлежния ред и от компетентен орган по чл. 162 З. /отм./, както и че същата не е включена в площта на ап. № 1, нито в цената му, с оглед изменение в припадащите се идеалните части в общите части на етажните собственици, като е кредитирал заключението на приетото от него заключение на техническата експертиза на в. л. Парушев. Въз основа на това и непредставяне на доказателства за законосъобразността на това преграждане е приел, че то е незаконно действие, увреждащо правото на ищеца върху съответните му на неговия апартамент идеални части от всички общи части на сградата. Направените изводи са обосновани от приетите от въззивния съд за установени факти, а преценката на доказателствата не може да се проверява в настоящето производство. В него следва да се изложат основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, наличието на които не се обосновава от касаторите, ответници. Както се посочи, не е налице противоречие с представената от Д. съдебна практика, а и основанието по т. 3 не е налице и за двамата ответници. За да е налице същото е необходимо разглеждането на правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или при непълни, неясни или противоречиви правни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена тя – т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения за необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба на закона касаторът Министерство на отбраната не сочи в изложението си, поради което и е налице формално позоваване на това основание, което не може да обоснове наличието му. По поставените правни въпроси, свързани с приложението на чл. 38 ЗС е налице постоянна съдебна практика /ТР №№ 34/83 год., 39/86 год. ОСГК/, вкл. и задължителна такава – ППВС № 2/82 год. В изложението на касатора Д. се сочи липса на съдебна практика по въпроса за последиците от евентуално премахване на преградната стена, без изслушване на експертиза, което сочи на противоречие на т. 10 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК. Такъв въпрос обаче не е разгледан от въззивния съд, още по-малко да е обусловил решаващите му изводи по предмета на спора, поради което и липсата на съдебна практика по него, на което се позовава касаторът, не може да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито това по т. 1.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.06.2009 год. по гр. д. № 631/2006 год. на Софийски градски съд по подадените от Министерство на отбраната и А. А. Д. касационни жалба против него.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. Д. К. касационна жалба против горното решение.
Определението е окончателно, а в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Л. К. подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС.
На Л. К. да се изпрати препис от настоящето определение, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: