О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 25.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 243 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. Г. К. и Н. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ан. К., обжалват в срок въззивното решение от 20.12.2011 год. по гр. д. № 465/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 9.05.2011 год. по гр. д. № 1654/2010 год. на Дупнишкия районен съд. С него са отхвърлени предявените от тях против К. К. В. искове за ревандикация на имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер 5 530 лв. за неоснователното ползуване на имота в периода 13.05.2008 год. – 13.05.2010 год.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени.
В приложеното изложение се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по въпроса за пасивната материалноправна легитимация по иска за собственост и в частност дали същата е обусловена единствено от фактическата власт върху имота или следва да се имат предвид и други действия на ответника по оспорване правото на ищците, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без излагане на съображения за наличието на това основание.
Ответникът не са взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., предвиждащ като критерий за достъп до касационно разглеждане цената на иска. Решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, не подлежат на обжалване, какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения ревандикационен иск, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. От представеното удостоверение на [община] № 299 от 24.02.2010 год. се установява, че данъчната оценка на имота е в размер на сумата 2 913.30 лв., което е и цената на предявения ревандикационен иск, а тази на втория обективно и субективно съединен иск, и обусловен от иска за собственост – от размера на търсената сума за всеки от ищците, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, така, както е посочено и в самата искова молба. Спор по въпроса за цената на обективно съединените искове не е повдиган до първото съдебно заседание по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Т. е. цената на всеки от исковете е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв за достъп до касационно обжалване, поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Г. К. и Н. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ан. К., против въззивното решение от 20.12.2011 год. по гр. д. № 465/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 243/2012 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: