О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София,23.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 522/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на „С. н. в. и в.”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Пл. П., против въззивното определение от 1.07.2011 год. по ч. гр. д. № 2284/2011 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 2.06.2011 год. по гр. д. № 165/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на изменение на предявения иск, чрез прибавяне на нов обект от съответната сграда, по отношение на който да бъде признат за собственик и ответникът да бъде осъден да му предаде владението.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това се допусне исканото изменение на иска.
Ответникът не е взел становище по частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че искането на ищеца, сега жалбоподател, да се осъди ответника да му предаде и таванския етаж в сградата, представляващ самостоятелен обект, представлява предявяване на нов иск, което е недопустимо да стане по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК чрез уточнение и допълнение на исковата молба, както и по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – чрез изменение на искането по предявените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС относно третия и четвърти етажи от сградата.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Поставеният в съдържащото се в жалбата изложение правен въпрос -дали е допустимо изменение на иска по размер, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, когато предмет на иска са индивидуално определени вещи, не представлява въпрос, включен в предмета на спора и разрешаването му не обуславя крайния му резултат, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че искането на ищеца за допълване на петитума на исковата молба за предаване на владението и върху таванския етаж от сградата, в която се намират и етажите, за които е предявен ревандикационния иск, представлява предявяване на нов иск, защото таванският етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Недопустимо е по реда на чл. 143, ал. 2, нито по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК да се предяви нов иск, а това следва да стане по реда, предвиден в закона.
Поради това и така формулиран от жалбоподателя правен въпрос- дали е допустимо изменение на иска по размер, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, когато предмет на иска са индивидуално определени вещи, не обуславя направения от съда извод за наличието на предявяване на отделен иск за собственост на самостоятелен обект, различен от тези, предмет на образуваното съдебно производство. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора, като може само да го уточни и конкретизира, но не може да допусне касационното обжалване по въпрос, по който е налице произнасяне от въззивния съд, без касаторът да го е поставил, освен ако същият има значение за нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
Липсата на формулиран, релевантен за изхода на спора правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, каквито касаторът не е и посочил. Изложени са съображения относно неправилността на въззивното определение поради нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1218 от 1.07.2011 год. по ч. гр. д. № 2284/2011 год. на Софийския апелативен съд, по подадената от „С. н. в. и в.”, [населено място], чрез адв. Пл. П. от САК частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: