O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 11.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1433 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 46078/21.06.2010 година на К. Т. Г. от[населено място] чрез адв. Ем. Г. -САК срещу Решение 2111 от 01.05.2010 година по гр. възз.д. Nо 2300 / 2006 година на Софийски градски съд.
С посоченото решение , Софисйкият градски съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ частично е отменил Решение от 13.01.2006 година по гр.д. Nо 2536/2005 година на Софийския районен съд и е постановил ново решение , с което е приел за установено , по предявения иск на Д. Т. Г.- Р. срещу К. Т. Г., че първата , на основание саморъчно завещание е носител на правата по предварителен договор от 08.10.1998 година за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на апартамент в[населено място], а е оставил в сила решението на първата инстанция в останалата част досежно уважените искове за собственост на 43/360 идеални части на 3 магазина в[населено място] ,партерния етаж от сграда на ул. „В.” и ул.”Д.”, заедно с принадлежащите зимнични помещения.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с довод , че с въззивното решение, в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 7/27.12.1965 г и на Решение Nо 378 / 1988 година по гр.д. Nо 268/88 г. ВС- I отд. , въззивният съд не е обсъдил и е игнорирал напълно въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция. Поддържа се довод , че по процесуално-правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса и последиците от признаване на факти, неизгодни за страната , във връзка с доказателственото им значение в процеса е разрешен в противоречие с „единната константна практика”- ППВС 1-84 , ППВС 7-65, Решение Nо 1144 от 26.11.2008 година по гр.д. Nо 4899/2008 година ВКС- V отд./ неотносимо- касае намаляване на запазена част / , Решение Nо 631 от 7/ 11. 2005 година по гр.д. Nо 268/2005 год. на ВКС- I отд./ неотносимо – касае възстановяване на запазена част/, Решение Nо 413 от 15.06.2004 год. по гр.д. Nо 5/2004 год. на ВКС-I отд. / неотносимо – чл. 31 ЗН- кака се формира наследствената маса / Решение Nо 199/ 1997 год. на ВКС-I отд.,/ неотносимо – чл. 28, 29 ЗН/ Определение Nо 477/ 24.06.2009 год. по гр.д. Nо 188/2009 г. на ВКС-II отд.
Поддържа се довод, че по процесуално правния въпрос за определяне от съда предмета на доказване в производството, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата , обективирана[населено място] Nо 260/ 12.03.2007 година по гр.д. Nо 3055/2005 годна на ВКС-V отд..
В срока по чл.287 ГПК е подаден обстоен писмен отговор от ответника по касация Д. Г.- Р. чрез адв.в.К.- САК , с който отговор се поддържа , че не са налице нито основания за допустимост на касационното обжалване по съображения , че оплакването за несъобразяване въззивното решение с възраженията за пороци на пъровинстанционното решение ,не може да бъде основания за допустимост, а дори и да би било основание то цитираната задължителна съдебна практика ППВС 7-65 е неотносима към правомощията на въззивната инстанция при редакцията на закона след 1997 година. Поддържа се довод за неотносимост на съдебната практика , представена от касатора касаеща възстановяване на запазена част от наследството, поради обстоятелството , че такъв иск не е разгледан по делото, както и досежно лисата на конкретно формирана правна теза за допустимост на касационното обжалване в рамките на основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по останалите поставени процесуално-правни въпроси.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на апартамент от 36 384 лв. поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК .
Не е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като поставените въпроси за необсъждане на доказателствата по делото и евентуалното незачитане на формалната доказателствена сила или неправилното зачитане на определено доказателствено средство , касаят процесуални нарушения по преценката на доказателствата по делото и не могат да бъдат ценени и като основание за допустимост на касационното обжалване. Посочената задължителната съдебна практика – ПП ВС 7-1965 касае обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на второинстанционното производство, но в правомощията на втората инстанция като конктролно- отменителна т.в. в правомощията на втората инстанция, дадени с разпоредите на ГПК до изменението с ДВ. бр.124 от 1997 година .
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с развитата теза по Решение Nо 378 / 1988 година по гр.д. Nо 268/88 г. ВС- I отд. , тъй като „ игнориране на въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция” са изводи на съда по преценка на релевирани доводи , касаещи порочността на съдебния акт поради необсъждане на доводи и доказателства по делото, а не по приложението на конкретен правен институт.
Поставеният процесуално- правен въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса и последиците от признаване на факти, неизгодни за страната , във връзка с доказателственото им значение в процеса също не може да се приеме , че е разрешен с обжалваното решение в противоречие с „единната константна практика” т.е. , че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните ПП ВС 1-84 , за обобщаване практиката по дела за размера на запазената част на преживелия съпруг,когато наследява с наследници без запазена част и ПП ВС 7-65 за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на второинстанционното производство, но в правомощията на втората инстанция като конктролно- отменителна т.в. в правомощията на втората инстанция, дадени с разпоредите на ГПК до изменението с ДВ. бр.124 от 1997 година , не третират поставения въпрос и в този смисъл са неотносими.
Не е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като Решение Nо 1144 от 26.11.2008 година по гр.д. Nо 4899/2008 година ВКС- V отд. касае хипотези на намаляване на запазена част и е неотносмо по поставения въпрос, Решение Nо 631 от 7/ 11. 2005 година по гр.д. Nо 268/2005 год. на ВКС- I отд. също касае хипотеза на възстановяване на запазена част и също се явява неотносмо по въпроса , Решение Nо 413 от 15.06.2004 год. по гр.д. Nо 5/2004 год. на ВКС-I отд. касае въпросите по приложение на чл. 31 ЗН за формиране на наследствената маса и като такова не засяга поставения процесуално-правен въпрос, а Решение Nо 199/ 1997 год. на ВКС-I отд., касае приложението на материално-правните норми на чл. 28 и 29 ЗН.
Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, от която категория е Определение Nо 477/ 24.06.2009 год. по гр.д. Nо 188/2009 г. на ВКС-II отд., поради характера си на определение по допустимост, което не проверява даденото разрешение на втората инстанция на спора по същество , не е източник на съдебна практика от категорията на съдебните решение по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 46078/21.06.2010 година на К. Т. Г. от[населено място], заявена чрез адв. Ем. Г. -САК срещу Решение 2111 от 01.05.2010 година по гр. възз.д. Nо 2300/2006 година на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :