O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 06.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 662/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 931 /04.04 .2011 година на Ц. Д. Ц. и С. Н. Ц., и двамата от [населено място] област София чрез адв.С. Ц. -САК срещу въззивно Решение Nо 106 от 18.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 805/2010 година на Софийския окръжен съд.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК по жалба на С. С. и Й. С. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иска по чл. 108 ЗС и е постановил ново решение в тази част като искът по чл. 108 ЗС е уважен , а жалбоподателите Ц. Ц. и С. Ц., С. П. и В. П. и Й. С. са осъдени да предаде владението на следния недвижим имот : 633 кв.м. от УПИ * в кв.34 по РП на [населено място] , в.з. „Лозята”, целият от 930 кв.м., съставляващи част от имот пл. Nо * в кв. 34 по КП от 1973, по иска с правно основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на приложение материален закон- чл. 181 ал.1 и ал.3 от З./ отм./,основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводи , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл , като обуславящи изхода на делото, по следните въпросите : за страната, която носи доказателствената тежест по заявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС при оспорване правото на собственост, за допустимостта да се приеме за доказано правото на собственост без доказателства за непрекъснато владение на имота за срок по-дълъг от 20 години преди внасянето му в ТКЗС , както и кога е настъпила смъртта на наследодателя , при твърдения за правоприемство, за приложението на чл. 59 З./ отм./ в контекса на изключението, предвидено по чл. 181 ал.3 от същия закон, за допустимостта да се приемат за установени по делото обстоятелства, без да са обсъдени всички доказателства , за допустимостта поп почин на съда да се поставя допълнителна задача на вещо лице по делото, в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 и т.12 на ТР 1/2001година ОСГК на ВКС, както и в противоречие с конкретни съдебни решения- Решение Nо 186 по гр.д. Nо 154/1986 година на ОСГК на ВС, Решение Nо 167/2010 година по гр.д. Nо 404/2009 година на ВКС , Решение Nо 21 от 29.01.2010 година по гр.д. Nо 798/2009 година на ВКС-II отд.
Обосновава се необходимостта от произнасяне по въпроса за допустимостта да се придобият реални части/ идеални части от чужд имот- дворищно-регулационен парцел по давност и приложението на чл. 59 З./ отм./ в контекса на изключението, предвидено по чл. 181 ал.3 от същия закон , като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото като осъвременяване на съдебната практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация С. С. и Й. С. , чрез адв. К.К. , с който се релевират възражения срещу допустимостта на касационното обжалване .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година / , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК.
По делото на л. 5 – производство районен съд, е представено удостоверение Nо 080700-2164/30.10.2009 година на [община] за данъчната оценка на имота от 3803.90 , обуславящ извод за цена на иска , според действащите правила на ГПК към предявяване на иск 27.12.2008 г.- чл. 68-69ал.1 т.2 ГПК в същия размер.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на иска по чл. 108 ЗС под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 931 /04.04 .2011 година заявена от Ц. Д. Ц. и С. Н. Ц., и двамата от [населено място] област София чрез адв.С. Ц. -САК срещу въззивно Решение Nо 106 от 18.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 805/2010 година на Софийския окръжен съд по уважения срещу тях иск по чл. 108 ЗС и
ВРЪЩА касационната жалба по касационната жалба вх. Nо 931 /04.04 .2011 година на Ц. Д. Ц. и С. Н. Ц., и двамата от [населено място] област София , като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :