О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 10.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 290 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.04.2011 год., допълнено с решение от 16.11.2011 год., двете по гр. д. № 9321/2009 год., Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 10.01.2009 год., допълнено с решение от 18.03.2009 год., двете по гр. д. № 4309/2004 год. на Софийски районен съд и прекратил производството по предявения от Р. К. П. против С. Д. Й. и И. А. Й. иск по чл. 108 ЗС, както и производството по предявените от С. Д. Й. и И. А. Й. против Р. К. П. насрещни искове.
Въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от ответниците в производството насрещни искове и производството по тях е прекратено, се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от С. Д. Й. и И. А. Й., чрез пълномощника им адв. К. М., с оплаквания за неговата недопустимост и неправилност по изложените в жалбата съображения, с искане за отмяната му в обжалваната част.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите формулират множество правни въпроси, сведени най-общо до тези за същността на насрещния иск в исковото производство като форма за защита на ответника против предявения против него иск за собственост, и конкретно значението на предявяването му от ответника като евентуален, за обусловеността му от разглеждането на първоначалния иск и конкретно подлежи ли на прекратяване производството по насрещния иск в хипотезата на прекратяване производството по първоначалния иск, на основание чл. 224 ГПК /отм./, т. е. въпроса за значението на основанието за прекратяване на производството по първоначалния иск за допустимостта на насрещния иск, по които въпроси считат произнасянето да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика по тях. Поставен е и въпросът за допустимостта на обезсилването от въззивния съд на влязло в сила решение, произнасянето по който считат да е в противоречие с разясненията в ТР № 1/2000 год. относно предмета на въззивното производство, въпросът за постановяване от въззивния съд на решение във вреда на жалбоподателя считат да е решен в противоречие с решение от 4.02.81 год. по гр. д. № 84/80 год., в което е прието, че при липса на насрещна жалба пред втората инстанция положението на обжалващия не може да се влошава. Касаторите се позовават и на противоречива съдебна практика по въпроса за преценката на съда на допустимостта на насрещния иск и с оглед правния интерес на ищеца по него.
Ответникът по касационната жалба – Р. К. П., чрез адв. Т. К., оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и в частта, с която предявените от ответниците по иска по чл. 108 ЗС насрещни искове за подобрения в имота са частично уважени, респ. частично отхвърлени, и производството по тях е прекратено, въззивният съд приел, че разглеждането им е обусловено от разглеждането на първоначално предявения иск за собственост с оглед предявяването им при условие на евентуалност. Въззивният съд приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е недопустим, поради наличие на влязло в сила решение, с което спорът за собствеността на имота е разрешен по отношение праводателката на настоящите ответници, поради което и същите са обвързани от силата на присъдено нещо, на основание чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./. Поради това и на основание чл. 224 ГПК /отм./ обезсилил постановеното решение по иска по чл. 108 ЗС и прекратил производството, което обусловило и извода му за недопустимост и на евентуално предявените насрещни искове от ответниците за заплащане на подобренията в имота. Следователно, поставените от касаторите в изложението им процесуалноправни въпроси за същността на насрещния иск в исковото производство като форма за защита на ответника против предявения против него иск за собственост, и конкретно значението на предявяването му като евентуален за обусловеността му от разглеждането на първоначалния иск и в частност – подлежи ли на прекратяване производството по насрещния иск в хипотезата на прекратяване производството по първоначалния иск, на основание чл. 224 ГПК /отм./ са релевантни за направения в обжалваното решение извод, поради което и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед спецификата на конкретния казус и значението им за точното прилагане на процесуалния закон и развитието на правото. Наличието на едно от основанията за допускане на касационното обжалване прави безпредметно произнасянето по останалите такива, релевирани в изложението на касаторите, поради което и настоящата инстанция не следва да се произнася по тях.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.04.2011 год., допълнено с решение от 16.11.2011 год., двете по по гр. д. № 9321/2009 год. на Софийски градски съд, в обжалваната му част по подадената от С. Д. Й. и И. А. Й., чрез адвокат К. М., касационна жалба.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 112.16 лв. /хиляда сто и дванадесет лева и 16 ст./ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия представят и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: