O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 29.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1591 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9895/ 29.10. 2010 год. на В. А. П. от[населено място] заявена чрез процесуални представител адв. М. Г. –АК Р. срещу въззивно Решение Nо 422 от 28.09.2010 година, постановено по гр.д. Nо 162/2010 година на ОС-Р..
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил Решение Nо 113 от 16.12.2009 година по гр.д. Nо 1339/2009 година на РС-Р. , с което е допуснато разпределение на ползването на основание чл. 32 ЗС на недвижим имот в[населено място] ул.”Ц. С.” Nо 14 –дворно място с площ от 646 кв.м. с идентификатор *, заедно с построените в него жилищна сграда-многофамилна , на два етажа, 3 гаража и други две сгради постановено ново решение , с което правото на ползване между съсобствениците е разпределено по начин, установен от заключението на изслушаната във въззивната инстанция 3-членна съдебно техническа експертиза.
Изборът на вариант на разпределението ползването на процесното дворно място в[населено място] е обусловен от преценката на съда , че предложения такъв от 3-членната експертиза , изслушана пред въззивната инстанция , „в най-пълна степен отговаря на правата на съсобствениците, като разпределението на площите е в логическа връзка и с жилищата и с гаражите им”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно решение , съдът се е произнесъл по материално правен въпрос в противоречие с практика и има пряко значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно – „може ли да бъде избран конкретен вариант по заключение на вещо лице ,без съдът да аргументира разпределение по този вариант е съобразено с вещните права на всеки съсобственик, с необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди, които могат да бъдат задоволени ма определено пространство от двора, с това доколкото отделен съсобственик пряко, непосредствено използва имота чрез построената в него постройка и следва ли в мотивите на съда да се съдържа тази аргументация”. Като съдебна практика, на която противоречи въззивното решение , се сочи Решение Nо 95 от 30.01.1974 година по гр.д. Nо 2322/73 на ВС-I отд., и Решение Nо1739 от 30.09.1975 година по гр.д. Nо 1161/75 година на ВС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Е. и С. В., с които се оспорва основателността на подадената касационна жалба.Останалите ответници по касация не вземат становище.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – разпределение на ползването на ползване на УПИ и при данните за данъчната оценка на целия недвижим имот /земя/ над минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи и приложените съдебни решения , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК.
Формулираният от касаторката материално правен въпрос „може ли да бъде избран конкретен вариант по заключение на вещо лице ,без съдът да аргументира разпределение по този вариант е съобразено с вещните права на всеки съсобственик, с необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди, които могат да бъдат задоволени ма определено пространство от двора, с това доколкото отделен съсобственик пряко, непосредствено използва имота чрез построената в него постройка и следва ли в мотивите на съда да се съдържа тази аргументация”не може да се приеме , че е разрешен от въззивния съд по противоречив начин с Решение Nо 95 от 30.01.1974 година по гр.д. Nо 2322/73 на ВС-I отд..с цитираното съдебно решение се приема , че „ при иск за разпределение ползването на дворно място между съсобствениците, които притежават в него самостоятелни отделни сгради обект на разпределение е незастроената част от дворното място „ .след като и с обжалваното решение , обект на разпределение правото на ползване между съсобствениците е било незатроената част , то не може да се приеме , че има противоречиво разрешаване на въпроса за критериите при избор на варианта на заключението на вещото лице.
С Решение Nо1739 от 30.09.1975 година по гр.д. Nо 1161/75 година на ВС-I отд. , се приема „дворното място, което е парцел им пряко предназначение да бъде използвано чрез постройките, които са построени в него. При разпределение на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална / лична / собственост на отделните съсобственици , следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от същите и да се съпостави на общо основание към правата им, които имат върху дворното място „/ Това решение е неотносимо към поставения въпрос , доколкото би могло да се приеме , че същият е обуславящ. Единственият критерий съобразяван винаги от съдилищата при дела по исковете по чл. 32 ал.2 ЗС е съотношение незастроена площ – права на съсобственици , а това кой как и защо ползва застроената част не винаги има значение в рамките на споровете по чл. 32 ал.2 ЗС.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като релевирания материално правен проблем не е от естество да налага произнасяне с оглед на уеднаквяване на практиката на съдилищата и за развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо Nо 9895/ 29.10. 2010 год. на В. А. П. от[населено място] заявена чрез процесуални представител адв. М. Г. –АК Русе срещу въззивно Решение Nо 422 от 28.09.2010 година, постановено по гр.д. Nо 162/2010 година на ОС-Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: