Изх.№ 53-00-781 от
2013 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-781/30.07.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД, регистрирано по ЗДДС, е сключило сделка за доставка на стоки с дружество Z (доставчик), регистрирано за целите на ДДС в Австрия. Стоките се движат от Италия до Германия. „X” ЕООД няма регистрация за целите на ДДС в Италия и Германия и продава стоките от своя страна на „Y” ООД, регистрирано по ЗДДС. Последното също няма регистрация за целите на ДДС в Германия – мястото, където стоките пристигат. След проведен разговор по телефон, за изясняване на фактическата обстановка, се установи, че „X” ЕООД придобива посочените стоки на територията на Германия, откъдето извършва и последващата им доставка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Доставката между Z и „X” ЕООД представлява ли ВОП и в този случай „X” ЕООД има ли право на приспадане на данъчен кредит?
2. Следва ли „X” ЕООД да начислява 20% ДДС при доставката на стоките на „Y” ООД?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос
ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 гласи, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. От запитването е видно, че стоките не пристигат на територията на страната, а дружеството ги придобива в Германия. В тази връзка следва да се съобрази законодателството на Германия по отношение на регистрация там за целите на извършване на ВОП с място на изпълнение на територията на Германия от „X” ЕООД.
Следва да се има предвид и режима на облагане, уреден в чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба независимо от реда за облагане на ВОП по
чл. 62, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, по силата на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от дружеството данък като платец при вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал.2 от ЗДДС, следва да имате предвид:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС.
В случай, че стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация) не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. В този случай приложение намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от ППЗДДС, който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане.
По втори въпрос
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложеното е видно, че за да е облагаема доставката по смисъла на ЗДДС е необходимо тя да е с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. Това означава, че при прехвърляне на собствеността на стоката в Германия „X” ЕООД ще извършва доставка с място на изпълнение в Германия и това би довело до задължение за регистрация, съобразно законодателството на Германия.В този случай„X” ЕООД не следва да начислява 20% ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която разпоредбане се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.’