О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 03.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 798/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от Р. Б. А. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат М. Т., за изменение на постановеното определение № 847 от 13.09.2011 год. в частта му за разноските, присъдени в тежест на молителката в размер на 2 000 лв. с искане за намаляването му до минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молителката счита присъдения размер на разноските в полза на противната страна за прекомерен.
Ответниците по молбата В. Б. Х. и Д. Б. Х., чрез пълномощника им адвокат А. П., в писмения им отговор поддържат становище за недопустимост на подадената молба поради просрочие, евентуално за неоснователността й поради липса на прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за двамата ответници и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, намира следното:
С постановеното на 13.09.2011 год. определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение и това за допускане на очевидна фактическа грешка в него, постановени по гр. д. № 324/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадените от Р. Б. А., чрез адв. М. Т. касационни жалби и осъдил последната да заплати на В. Б. Х. и Д. Б. Х. направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
С оглед изложените в настоящата молба съображения за прекомерност на присъденото възнаграждение, същата представлява искане за изменение на определението в частта му за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, постъпило в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл. 288 ГПК е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и искането за допълване или изменението му следва да се направи в предвидения преклузивен срок, който в случая е пропуснат – определението по чл. 288 ГПК е постановено на 13.09.2011 год., срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 13.10.2011 год. /четвъртък/, а молбата за изменението му относно разноските е подадена на 23.12.2011 год.
Неспазването на предвидения в закона срок обосновава процесуалната недопустимост на подадената молба, поради което и същата следва да се остави без разглеждане, при което положение не следва да се обсъждат останалите доводи по същество на спора.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Б. А., чрез адвокат М. Т., за изменение на определение № 847 от 13.09.2011 год. с намаляване размера на присъдените разноски в размер на 2 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на другата страна, като просрочена.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката, на която се изпрати препис от него, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: