О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 462 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. Р. М. и В. Б. М. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ат. С. против определение № 187 от 15.06.2011 год. по гр. д. № 595/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивното решение № 235 от 8.03.2011 год. по гр. д. № 355/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. с ДВ бр. 100/2010 год., към производството по делото, образувано при действието на отменения ГПК относно определяне цената на иска.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, спазен е и срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане касационната жалба против въззивното решение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същото е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./ с оглед цената на обективно съединените искове под 5 000 лв. Позовал се е на удостоверение за данъчната оценка на имота, определяща цената на иска за собственост за спорната реална част от него под предвидения размер, под който е и цената на исковете за обезщетение за ползуването й. При определянето на цената на исковете е съобразил действуващия към момента на предявяването им процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „а” и б. „б” ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС намира направения извод за недопустимост на касационното обжалване за правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Правилно и по аргумент за противното на предвиденото в преходната разпоредба на параграф 25 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 год./ е приложена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., с оглед постъпването на касационната жалба при нейното действие. Изложените от жалбоподателите съображения за приложимият закон по отношение допустимостта на жалбата относно определянето на цената на иска по правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК са неоснователни, тъй като определянето на цената на иска се извършва към момента на предявяването му. В настоящия случай исковете са предявени при действието на отменения ГПК, поради което и това е приложимият закон при определянето на цената им, който въпрос не е бил и повдиган нито от ответниците /сега жалбоподатели/, нито от съда, по реда на чл. 56 ГПК /отм./. Определянето на разпоредбата като процесуалноправна, а оттук и непосредственото действие на процесуалния закон, доколкото не е предвидено отлагане на действието му по отношение на заварени висящи производства, не може да обоснове тезата на жалбоподателите, че цената на исковете против тях следва да се определи по реда на сега действуващия ГПК, в т. ч. и въз основа на нова данъчна оценка, респ. представената пазарна оценка, тъй като на първо място – такова преуреждане на въпроса за определянето на цената на иска не е предвидено в закона, и на второ място – спорът за цената на иска е преклудиран след първото по делото съдебно заседание и не може да бъде повдиган по почин на една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв. Поради това и правилно е прието в обжалваното определение, че подадената при действието на новия закон касационна жалба е процесуално недопустима и като такава е оставена без разглеждане.
Поради тези съображения обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди, водим от което настоящият друг състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 187 от 15.06.2011 год. по гр. д. № 595/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Д. Р. М. и В. Б. М., двамата от [населено място], чрез пълномощниците им адвокатите Ат. С. и П. В. касационна жалба срещу въззивното решение № 235 от 8.03.2011 год. по гр. д. № 355/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.