O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 12.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори април хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 266 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1085/24.01.2012 год. на С. С. А. от [населено място], чрез адв. Д. Г.- АК Б. срещу Решение Nо III- 177 от 20.12.2011 година по гр.възз.д.N 1806/2011 година на ОС-Бургас , с което е потвърдено Решение Nо 117 от 29.07.2006 година по гр.д. Nо 1020/2010 година на РС-Айтос по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК за признаване правото на собственост на ? идеална 1аст от таванско подпокривно пространство на двуетажна жилищна сграда в [населено място]
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че въпросът : задължение на съда ли е служебно да се произнесе за липса на правен интерес от водене на установителен иск за собственост и да прекрати делото, когато страната разполага със осъдителен иск за защита е разрешен от въззивния съд в противоречие със Р по гр.д. Nо 4792/ 2002 год. на СГС-II б отд., с което е обезсилено решение на СРС и производството е прекратено, , а по въпроса : следва ли съдът да изследва към един минал момент кой е бил собственик на процесния имот с оглед установяване на границите му и неговата идентичност , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Р 1274 от 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 5725/2007 г. ВКС-II г.о. и Р 841 от 22.01.2011 год. по гр.д. Nо 1722/2009 год. на ВКС-I отд. по реда на чл. 290 ГПК.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор, съответно от ответника по касация П. А., и И. А., с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв., както и основателността на р4елевираните доводи по съществото на спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
При данните за данъчната оценка на жилищната част от имота , площта на спорния обект- подпокривно пространство от 132 кв.м. и липсата на категорична оценка на същия под 5000 лв., при спазения срок по чл. 283 ГПК, касационната жалба следва да се преме за процесуално допустима.
За да отхвърли искът за собственост, въззивният съд е приел, че подпокривното пространство има характеристиката на обща част на сградата по своето предназначение, а общите части по предназначение могат да бъдат променяни по решение на общото събрание, което в конкретния случай е станало след изграждането на втория етаж , при разпределение на основните жилищни обекти с договора за доброволна делба. Доколкото праводателят на С. А. , Р. К. е дал съгласие за трансформацията на собствеността и не е прехвърлил части от таванския етаж, то и ищецът няма права в таванския етаж.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 изрично се подчертава , че под правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, следва да се има предвид такъв, който е обусловил изхода на спора. Изведените от касатора въпроси относно задължение на съда ли е служебно да се произнесе за липса на правен интерес от водене на установителен иск за собственост и да прекрати делото, когато страната разполага със осъдителен иск за защита не може да се приеме , че се разрешава противоречиво от съдилищата и най-вече с оглед на цитираното Решение по гр.д. Nо 4792/ 2002 год. на СГС-II б отд., след като има задължителна съдебна практика относно правото на страната-ищец да избира интензитета на защита на правото си на собственост.
Поставеният въпрос следва ли съдът да изследва към един минал момент кой е бил собственик на процесния имот с оглед установяване на границите му и неговата идентичност , е неотносим към конкретния спора са собственост, който е концентриран върху проблема дали по силата на договора за замяна по НА Nо */81 година , праводателя Р. К. е притежавал идеални части от тавана, след като не е имало спор за сключено между съсобствениците към 1973 година съглашение за промяна предназначението на подпокривното пространство.Цитираните съдебни решения не могат да бъдат възприети като противоречива практика след като третират различна фактическа обстановка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх.Nо 1085/24.01.2012 год. на С. С. А. от [населено място], чрез адв. Д. Г.- АК Б. срещу Решение Nо III- 177 от 20.12.2011 година по гр.възз.д.N 1806/2011 година на ОС-Бургас , с което е потвърдено Решение Nо 117 от 29.07.2006 година по гр.д. Nо 1020/2010 година на РС-Айтос по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК за признаване правото на собственост на ? идеална част от таванско подпокривно пространство на двуетажна жилищна сграда в [населено място]
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :