O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
София, 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 524 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7034/25.03.2011 година на Е. Т. К.-Б. от [населено място] чрез адв. В. З. -АК П. срещу въззивно Решение Nо 223 от 15.02.2011 година постановено по гр.д Nо 1908 /2010 година на ОС-Пловдив, с което по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК , е оставено в сила Решение Nо 103/ 03.10.2006 година постановено по гр.д. Nо 2756/2004 година на РС-Пловдив, в частта по отхвърления положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на Е. Т. К.-Б. да се признае по отношение на К. А. Т. и съпругата му М. И. Т., че е собственик на дворно място от 10 дка, реална част от имоти NоNо * и * по действащия РП на парк „О. и к.- с.” [населено място] , местността „М. А.” бивша нива Nо */ стар/ в м.”Х. п.”, землището на [населено място] , на основание договор за покупко-продажба по НА Nо */18.09.1992 година и дваностно владение.
Въззивното определение е постановено след отменително решение на ВКС. Пред въззивния съд , при новото разглеждане на делото, са релевирани нови защитни възражения – за нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като екземпляра в службата по вписвания без подпис на нотариуса, по отношение на придобивната давност е поддържана теза , че не е изтекъл срока, поради данни за прекъсване на срока от водени изпълнителни дела .
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила,както и е необосновано- отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1т.1 и т. 3 ГПК се мотивира с довод , че по въпроса „явява ли се ищцата по установителния иск собственик на недвижим имот или на идеална част от него, която собственост се отрича от ответниците, както и при условията на евентуалност- могла ли е същата чрез изтекла в нейна полза придобивна давност, да се легитимира като собственик н недвижим имот по отношение на оспорващите този факт ответници” .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Т. и М. Т. , с който се поддържат за неоснователност по същество на касационната жалба , както и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. при данните за цената на спорния недвижим имот.
Настоящият състав намира , че е касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.3 ГПК, поради факта, че така формулираният въпрос по същество изисква отговор с казуално решение по спора , каквото е дадено с обжалваното решение от въззивния съд и по който въпрос касационния съд би дължал произнасяне САМО И ДОКОЛКОТО касационното обжалване е допуснато, т.е. страната не е извела въпрос от процесуално-правен или материално-правен характер, съгласно разясненията на т.1 от ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС , с който би се преодоляла факултативността на триинстанционното обжалване.
За да се постигне исканата селекция за касационно обжалване, касаторът и защитата му следва да посочат правен проблем в рамката на разрешените такива в предмета на спора , като се аргументира с доводи или съответно приложена съдебна практика, кое тълкуване на законовите разпоредби от стана на въззивния съд в обжалваното решение са в противоречие със задължителната съдебна практика- изрично посочена / ПП ВС, ТР на ОСГК, решения по чл. 290 ГПК/ ; или кой от въпросите се разрешава противоречиво от съдилищата , илюстрирано със съответните примери и приложени решения в противния на въззивното решение смисъл; или се обоснове теза за принципното значение на даден въпрос/ изрично произнесен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по делото / за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото. При липсата на поставен въпрос по начина, указан от законодателя, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т 1 , 2 и / или т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7034 / 25.03.2011 година на Е. Т. К.-Б. от [населено място], заявена чрез адв. В. З. -АК П. срещу въззивно Решение Nо 223 от 15.02.2011 година постановено по гр.д Nо 1908 /2010 година на ОС-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :