О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 27.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 53 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Х. В. К., Т. В. З. и Р. В. М., чрез пълномощника им адвокат Ив. С., против определение № 450 от 2.12.2011 год. по гр. д. № 1147/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивното решение № 310 от 6.06.2011 год. по гр. д. № 717/2010 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че данъчната оценка на имота е релевантна само за определяне на държавната такса, а освен това представената такава по делото е от преди шест години и не съответствува на обжалваемият им интерес, за което съдът не им е дал указания за представяне на съответните доказателства. Позовават се на противоречива съдебна практика, подробно описана и представена към частната жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
К. съд е констатирал, че обжалваното с подадената касационна жалба въззивно решение е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационното обжалване. Позовал се е на данните за цената на иска в размер на ? от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяване на иска процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд оставил без разглеждане подадената против въззивното решение по дело с цена на иска под 5 000 лв. касационна жалба като процесуално недопустима и прекратил производството по нея.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Поради това и доводът, че същата е релевантна само за определяне на дължимата държавна такса е неоснователен, както и този за приложимост на критерия обжалваем интерес, като паричен еквивалент на спорното право, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК преди горното изменение на закона.
Правилно предходният състав на касационния съд е взел предвид цената на иска за собственост към момента на предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от данъчната оценка на имота, удостоверена по делото с представеното удостоверение от ТДД. Спорът по този въпрос е преклудиран след първото по делото заседание и не може да бъде повдиган от една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв., както неоснователно поддържат жалбоподателите за промяна в оценката на имота с оглед неговия статут към настоящия момент. Същата е ирелевантна към спорния въпрос.
Неотносима към предмета на настоящето производство е и сочената от жалбоподателите противоречива практика – първо, защото настоящето производство е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и второ – определението с № 71 по ч. гр. д. № 59/2011 год. на ВКС е постановено при действието на предходната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поради горните съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба против решение с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 от 2.12.2011 год. по гр. д. № 1147/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. В. К., Т. В. З. и Р. В. М., всички чрез пълномощника им адвокат Ив. С., против въззивното решение № 310 от 6.06.2011 год. по гр. д. № 717/2010 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: