O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 30.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 578 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2643/12.01.2012 година на Г. З. Б. от [населено място] приподписана от адв. Н. Б.-К. – САК/ служебен защитник/ срещу въззивно Решение oт 16.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 6702/2009 год. на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение първата инстанция по отхвърления иск на Е. С. Б. , Г. З. Б., В. З. Б., Р. З. Т. и С. З. Т. срещу И. В. И. и Д. В. Д. за признаване правото на собственост на основание чл.108 ЗС на парцел *в кв.19 по плана на в.з. „Б.’ П. с площ от 781 к.м. и осъждане да им се предаде владението на имота, като същите са осъдени да заплатят разноските по делото за двете инстанции.
С касационната жалба – допълнение , подадена от служебния повереник на страната-касатор се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС чл. 86 ЗС и чл. 108 ЗС във вр. с разпоредите на ЗСПЗЗ, съществени процесуални правила поради липса на мотиви на какво основание е призната собствеността на имота в полза на ответниците и е необосновано относно констатациите за идентичност на имота при наличие на решение Nо 1911/1996 година на ПК П., основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , като се сочи , че „въззивният съд се е произнесъл по материално-правен въпрос , касаещ основателността на предявения иск, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото”.
Наред с посоченото , в изложението на касатора Г. Б. се излага становище, че „решаващият съд е приел, че ответниците са собственици на процесния имот на основание НА Nо */1991 год. –собственици по покупка и давностно владение, въпреки безспорните доказателства, че до 1979 година процесният имот е бил в блок на ТКЗС, по силата на А. Nо 8855/1979 год. е одържавен и съответно през 1996 год. деактуван с оглед на Решение Nо 1911/1996 год. на ПК П. поради възстановяване собствеността на наследниците на З. Б., че липсва идентичност на границите на имот, продаден с частен договор и забраната на чл. 86 ЗС и практиката на ВС , че имоти държавна и кооперативна собственост не могат да се придобиват по давност”.
Поддържа се и теза, че е налице процесуален въпрос, който „не е решен съгласно изискванията на ГПК/ чл. 189 ал.2 във вр. с чл. 211 ГПК / отм./ и Практиката на ВКС- ПП ВС 7-65 касаещ необходимостта решаващият съд да мотивира съдебния си акт.
При така формулираните въпроси по чл. на чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че искането за допускане на касационно обжалване на посоченото въззивно решение не може да бъде уважено.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да може ВКС да изпълни задължението си по селекция на касационната жалба , страната касатор следва да формулира в изложението , ясно и точно правните въпроси, които според нея са обусловили изхода на спора и които са произнесени било в противоречие с задължителна практика на ВКС/ ВС , визирайки несъблюдаване на ТР на ОСГК/ ТК или на ПП ВС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, било в смисъл различен от влезли в сила решения на друга съдебна инстанция , сочейки на противоречиво разрешаване на поставения проблем/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ или да обосноват нуждата от произнасяне по поставените въпроси с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата или да бъде преодоляна съществуваща погрешна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /
С настоящото изложение е видно , че няма формулиран правен въпрос нито от материално-правно естество , нито от процесуално-правно. Поставеният въпрос – за основателността на иска по чл.108 ЗС , не може да се приеме за правен проблем, за който следва да се изрази принципно становище .Основателността на всеки иск се обуславя от конкретните данни по делото, от твърдяните обстоятелства на страните и възможността на база на установените факти да се приложи конкретния материален закон. Основателността е логическо съждение,зависи от обосноваността на фактическите изводи и правилното тълкуване на правните проблеми в процеса на тяхното прилагане,в рамките на конкретния материално-правен спор. Въпросите по см. на чл. 280 ал.1 ГПК касаят именно тълкуване на приложение на правните норми , а не на логическите изводи на съда, който в според закона –при нарушение могат да обусловят касиране на въззивното решение , но само доколкото същото е допуснато до касационно обжалване.
Не може да се приеме , че с изложението е изведен процесуално-правен въпрос , касаещ ролята и значението на мотивите на съда при вземане на конкретно решение , тъй като въззивният съд е изложил такова. Доколкото тези мотиви не отговарят на установените от законодателя параметри , то това засяга законосъобразността на процесуалната дейност на съда ,която несъблюдаване на закона може да бъде констатирано само в рамката на касационния контрол по съществото на спора.
По изложените съображения , ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2643/12.01.2012 година , заявена от Г. З. Б. от [населено място] приподписана от адв. Н. Б.-К. – САК/ служебен защитник/ срещу въззивно Решение oт 16.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 6702/2009 год. на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: