3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 08.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1262 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.N./29.07.2010 година на Ф. Б. К., М. Н. Д. ,Б. И. Д., К. И. Д.,М. И. Д., С. Б. Г., В. Б. Д., всичките от[населено място] подадена чрез адв. С. Б.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 151 от 23. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 163/2010 година на ОС-Б. .
С посоченото решение , окръжният съд е производство по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 3656 от 03.11.2009 година на РС-Р. по гр.д. Nо 756/2008 г. година по отхвърлените срещу Ц. – С. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 55 ЗЗД. Присъдени са разноски в размер на 2298 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи приложението на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 11 ППЗСПЗЗ при реституцията на земеделски имот.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с доводите , че с въззивното решение е нарушена съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, за смисъла на понятието „обществен интерес”, като пречка за признаване действието на решение за възстановяване на собствеността на земеделски земи по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, като се сочат Решение Nо 1202/29.12.2008 г. по гр.д. Nо 392/2007 г. на ВС-I. отд., Решение Nо 1082/15,12.2008 година по гр.д. Nо 2570/2007 год. на ВКС-II отд.
Поддържа се довод, че по правния проблем, свързан със зачитане конститувното действие на реституционните решения по чл. 14 ЗСПЗЗ съответно на чл. 18’ ж” ал.1 от ППЗСПЗЗ , с оглед различните редакции на закона , променяни във времето, са налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, защото разрешението по този проблем не е съобразено с постановеното от административния орган- ПК решение за „възстановява правото на собственост при условията на парг. 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ”. Сочат се Решение Nо 1087/ 2007 година по гр.д. Nо 1107/2006 година на ВКС-V отд., Решение Nо 24/01.02.1999 година по гр.д. Nо 1912/1997 г. на ВКС- IV отд. , Решение Nо 1156/09.10.2008 година по гр.д. Nо 5181/2007 г.о на ВКС-V отд. и Решение Nо 1519/17.01.2008 година по гр.д. Nо 1033/2007 год. на ВКС-II отд.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ц.” С. , с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване , като се поддържа , че приложения материален закон- чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ е в синхрон с практиката на съдилищата –сочат се 17 решения на ВКС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената данъчна оценка на двата поземлени имота от 1901.70 лв.
За да отхвърли заявените исковете за собственост касаещи ПИ 21498.352.325 с площ от 503 кв.м. и ПИ 21498.352.317 с площ от 0.095 кв.м., находящи се в[населено място], [община] , съставляващи бивш парцел I, с пл. Nо 1101 в кв. 76 по КРП на[населено място] от 1990 г. отреден за „П. б. на „СБМП”С., с обжалваното решение въззивният съд е произнесъл решението си в контекста на разрешения спор на конкуриращите се основания- реституция по ЗСПЗЗ за ищците и за ответника собственост , в резултат на реализирано комплексно обществено мероприятие – изграждане почивна база на „Ц.”С., състояща се от 10 бр. полумасивни дървени бунгала – тип „сандвич-панели с топлоизолационна вата” и дървена покривна конструкция, изградени върху бетонова основа с площ от 35-50 кв.м. всяко и имащо характеристиката на сграда по см. на §1в от ППЗСПЗЗ, заедно с напълно изградена съпътстваща инфраструктура-алеи, беседки, озеленяване, детска площадка, трайни настилки, с изграден водопровод/ В и К захранване/, електрозахранване ,желязна ограда, обслужващи постройки, отразени в КЗП от 1990 година, включена като Д. в баланса на държавната организация.
Спорът е разрешен , след като съдът приема , че е налице хипотеза на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ- т.е. проведено мероприятие на държавата , която препятства възможността за реална реституция.
При преценката на доводите по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС, намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
След като съдът е приел определена квалификация на фактите и приложим закон- чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ, виждането на касаторите и защитата им , че следва да се приложи друга материално-правна норма към тези факти- а именно чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, не може да обоснове тезата за наличие на противоречиво разрешаване на въпросите по приложение на тази разпоредба. Цитираните решения на състави на ВКС и ОС-Б. , не могат да се квалифицират като противоречиво разрешаване на един и същ правен проблем, тъй като всеки съдебен състав е достигнал до различен извод по приложението на материалния закон, а с обжалваното решение , изводите на съда кореспондират с тези по посочената съдебна практика по приложение на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ т.е. няма противоречиво разрешаване на една и съща правна норма или правен институт.
С решението на въззивния съд , не е разглеждан въпрос за значението на „обществения интерес” като пречка за реституцията по ЗСПЗЗ на конкретен земеделски имот, а е разгледан въпроса за изграждане почивна база на „Ц.”С. по смисъла на „ проведено мероприятие”по чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ. Поставеният от касаторите въпрос за съдържанието на понятието „обществен интерес” не е предмет на произнасяне от въззивния съд, нито е правен въпрос , имащ обуславящо изхода на делото значение .Съгласно разясненията на ТР 1/2009 на ОСГКТК НА ВКС само разгледан и произнесен от въззивната инстанция правен въпрос, който е от значение за изхода на спора , може да даде база за селекция на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос свързан със зачитане конститувното действие на реституционните решения по чл. 14 ЗСПЗЗ съответно на чл. 18’ ж” ал.1 от ППЗСПЗЗ , с оглед различните редакции на закона , променяни във времето, също не е правен въпрос , произнасянето по който е обусловил крайния изход на делото. Основният мотив на съда , за да бъдат отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС респ. 109 ЗС и чл. 55 ЗЗД , е този за наличието на основание/ чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ/ препятстващо реалната реституция по ЗСПЗЗ, а не защото са отречени предпоставките за такава.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2489/ 29.07.2010 година заявена от Ф. Б. К., М. Н. Д., Б. И. Д., К. И. Д., М. И. Д., С. Б. Г., В. Б. Д., всичките от[населено място] чрез адв. С. Б.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 151 от 23. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 163/2010 година на ОС-Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :