О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
[населено място], 07.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1233 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 1.07.2010 год. по гр. д. № 424/2010 год. В. окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 23.12.2009 год. по гр. д. № 7430/2007 год. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Й. С. М. против С. К. С. иск за предаване на владението върху ? ид. ч. от поземлен имот № 936 с площ от 780 кв. м. в м. “А.” № 11 в[населено място], при описаните граници на имота и на ? ид. ч. от изградената в него масивна жилищна сграда и вместо това е постановил друго, с което осъдил ответника С. К. С. да предаде на Й. С. М. владението върху ? ид. ч. от горния имот. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 ЗС и присъдил съответно разноските.
Въззивното решение се обжалва в срок и от двете страни.
Ищцата Й. М., чрез адв. Б. Б., го обжалва в потвърдителната му част относно иска по чл. 109 ЗС, с твърдения за неправилността му и искане за отмяната му. В изложението към касационната жалба поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – по въпроса за неоснователното действие, изразяващо се в изграждане в съсобствен имот на незаконна сграда, подлежаща на премахване, произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 31/84 год. и с цитираните и представени решения на ВКС. Позовава се и на противоречиво произнасяне с представената практика по процесуалноправния въпрос за материалната доказателствена сила на официални свидетелствуващи документи, установяващи авторството на извършване на незаконния строеж.
Ответникът С. С., чрез адв. И. Д., обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по иска по чл. 108 ЗС и вместо това същият е уважен. Поддържа, че в тази му част решението е недопустимо относно уважаване на иска за построената в имота жилищна сграда, както и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането му е за отмяна на въззивното решение в тази му част и вместо това искът бъде отхвърлен. В приложеното изложение касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – произнасянето по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е в противоречие с т. 14 от ТР № 1/2001 год. на ВКС и на решение по гр. д. № 592/99 год. на ВКС. Според него допускането на касационното обжалване е обосновано и от относимостта на въпроса към допустимостта на решението, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и касационният съд следва да се произнесе за допускане на обжалването, без да е обвързан от посоченото от касатора основание.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд в обжалваното от страните решение е приел, че същите са съсобственици на процесния имот, придобит по време на брака им, прекратен с развод, поради което и се легитимират като собственици на по ? ид. ч. от него. Установено е, че ответникът упражнява фактическата власт върху него, чрез своите родители, които допуснал да живеят в жилищната сграда, поради което и уважил иска по чл. 108 ЗС на ищцата относно собствената й ? ид. ч. от имота – дворното място и жилищната сграда в него. Произнасянето по отношение сградата, според касаторът С. С., било недопустимо с оглед съображенията в подадената от ищцата въззивна жалба, което счита за основание да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Доводът е неоснователен, тъй като предмет на спора е придобития от страните по време на брака им, в условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот, включващ дворното място и построената в него масивна жилищна сграда. Поради това и не са налице основания за разлеждане на делото в тази му част пред касационната инстанция нито по повод служебно произнасяне относно допустимостта на въззивното решение, нито по повод основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, каквито не са налице – по поставения в изложението процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция не е налице произнасяне, нито този въпрос е обусловил изводите в решението, за да се преценява противоречие с практиката, на която се позовава този касатор.
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск по чл. 109 ЗС поради липса на категорични доказателства, че ответникът С. извършва действия по строителство в имота, с които да нарушава правото на собственост на ищцата М.. Доколкото има данни да извършва такива С. без строително разрешение, то те са предприети след като съществувалата в имота сграда е била погинала, а освен това съдът приел, че липсват данни незаконното строителство на новата сграда да пречи или ограничава правата на ищцата, включително тези, които има тя върху новия строеж.
Следователно, въззивният съд не се е произнесъл по поставените от касаторката Й. М. въпроси в изложението й – не е приел, че изграждането в съсобствения имот на незаконна и подлежаща на премахване сграда не е неоснователно действие, което нарушава правото на съсобственост, нито е отрекъл материалната доказателствена сила на представените официални документи. Тъй като произнасяне в този смисъл не е налице, то и тези въпроси не са обусловили извода за неоснователност на негаторния иск, който е обоснован с липсата на доказателства за пречене, смущаване или някакво негативно засягане правото на ищцата. Последната несъмнено притежава право на собственост и върху новоизградената сграда, без значение законността на строежа, поради което и е следвало да установи с какво същото е засегнато от действията на ответника в съсобствения имот и как би било защитено то с искането за възстановяване на старата сграда, разрушавайки новата. Поради това и позоваването на представената съдебна практика по въпроси, които не са обсъждани в обжалваното решение, не може да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 914 от 1.07.2010 год. по гр. д. № 424/2010 год. на В. окръжен съд по подадените от Й. С. М., чрез адв. Б. Б. и от С. К. С., чрез адв. И. Д., касационни жалби.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: