О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 10.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1196 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д. А. С., Н. С. С. и Г. С. С., чрез пълномощниците им адвокатите Г. К. и Д. С., обжалват в срок въззивното решение от 28.05.2010 год. по гр. д. № 399/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.02.2010 год. по гр. д. № 378/2009 год. на Поморийския районен съд. С него касаторите са осъдени да възстановят нарушеното на ищците М. Л. К., А. Л. К. и Т. Л. Б. владение върху имот с пл. № 1184 /западната част на УПИ Х-1183, 1184/, като преустановят преминаването от имот пл. № 1183 в имот пл. № 1184, демонтират поставената в оградата врата и възстановят целостта на оградата /преграден зид/, разделяща дворното място на две части.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният против тях иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират и присъждане в тяхна полза направените по делото съдебни разноски.
В приложеното изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат, че произнасянето по въпросите относно реалното ползуване на съсобствения УПИ при противопоставянето им на него по административноправен спор между страните, които са обусловили правния извод на съда за наличие на владение върху част от съсобствения имот и по въпроса за действията, извършени от тях – направа на отвор в ограда, поставяне на врата в нея и преминаването през другата част от съсобствения имот, обусловили извода за наличие на нарушение от тяхна страна, респективно адекватността на защитата с предявения по чл. 75 ЗС иск, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед липсата на съдебна практика.
В писмен отговор ищците М. Л. К., А. Л. К. и Т. Л. Б. спорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен, въззивният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 75 ЗС – установено е наличие на владение от ищците в частта от съсобствения урегулиран поземлен имот, представляваща имот пл. № 1184, това владение е продължило непрекъснато повече от шест месеца, същото е нарушено от ответниците с действията им по отваряне на отвор в съществуващата между двата имота в съсобствения парцел ограда, поставяне в него на врата и преминаването им през частта, ползувана от ищците, с цел излаз на улица „О.”.
Съдът приел за ирелевантни обстоятелствата относно осъщественото в съсобствения УПИ строителство, както и доводите на касаторите, ответници относно липса на разпределение на ползуването на съсобствения имот, с оглед съществуването на друг ред за защита на правото на съсобственика да иска разпределение на ползуването, при твърдения, че един от съсобствениците ползува в повече от притежаваната от него идеална част от съсобствения имот. Изследвал е фактическото състояние, установено от години между страните с оглед и индивидуалната им собственост върху построените жилищни сгради, при което фактическата власт върху западната част от парцела се е осъществявала от ищците, а източната – от ответниците и посегателството върху това владение, като фактическо състояние, изразяващо се в осъществените от ответниците действия, приел за посегателство, обуславящо основателността на посесорния иск по чл. 75 ЗС.
За спора е ирелевантно обстоятелството за правото на собственост върху имота, поради което и формулираните от касаторите в изложението им въпроси за равните им права в съсобствения урегулиран поземлен имот, не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска по чл. 75 ЗС. За да разполага владелецът със защитата по този ред е без значение дали владението му е правомерно или неправомерно установено, в частност дали е било извършено разпределение на ползуването, каквото касаторите поддържат да не е налице, достатъчно е наличието на упражняване на фактическа власт в определения от закона срок, и неправомерно посегателство срещу него, включително и от лице, което се позовава на притежавано вещно право. Възраженията на касаторите за равни права в съсобствения имот са ирелевантни, с оглед предприетата от ищците против тях защита по чл. 75 ЗС – на нарушеното им владение върху частта от имота, в която се намира тяхната сграда, срещу която претенция е недопустимо ответникът да се защитава с петиторни възражения. Последните, както правилно е приел и въззивният съд относно правото на разпределение на ползуването на съсобствения имот, са предмет на защита по друг ред.
Произнасянето на въззивния съд по релевантните въпроси за владението и нарушаването му с действията на ответниците, определящи и произнасянето с решението, е в съответствие с търсената защита по чл. 75 ЗС. Въпросът за законността на съществуващата ограда /стена/, в която е поставена врата, с цел преминаване и излаз на ул. „О.” също не е обусловил изхода на спора, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за поставяне на правен въпрос, който да е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда. Непосочването на такъв релевантен правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното сочено основание за наличието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Извън горното следва да се посочи, че по тълкуването на чл. 75 ЗС е налице утвърдена съдебна практика, доколкото други съображения в тази насока не са изложени от касаторите.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-36 от 28.05.2010 год. по гр. д. № 399/2010 год. на Бургаския окръжен съд, по подадената от Д. А. С., Н. С. С. и Г. С. С., чрез пълномощниците им адвокатите Г. К. и Д. С., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: