О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
София, 22.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1203 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. В. П. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. Х. е подал касационна жалба в срок срещу въззивното решение № 325 от 12.08.2011 год. по гр. д. № 327/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 4 от 15.02.2011 год. по гр. д. № 101/2009 год. на Брезнишкия районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора срещу О. А. М., В. А. Б., Б. А. Б., Р. Б. А. и Д. Р. А. иск за допускане на изкупуване дела на съсобствениците му, първите трима ответници, прехвърлили в полза на последните двамата ответници 1/2 ид. ч. от УПИ * в кв. * по плана на [населено място] и от построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 56 кв. м., която част е разпределена за ползуване в западната част на имота и дял от къщата, състоящ се от западната стая и кухня, мазе под тях, паянтово входно антре и южната страна на коридора, за сумата от 6 000 лв., предмет на договора, сключен на 29.04.2009 год. с нот. акт № */2009 год., на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Потвърдено е от въззивния съд и първоинстанционното решение, с което е отхвърлен и предявен по чл. 108 ЗС иск против ответниците иск с предмет спорната идеална част от описания имот.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи за наличие на две самостоятелни сгради в имота. Иска отмяна на решението и вместо това исковете му бъдат уважени.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение сочи противоречиво произнасяне по въпроса за неприложимостта на разпоредбата на чл. 33 ЗС в хипотеза на съсобствена сграда, разпределена на отделни реални дялове, за които не е изяснено дали представляват обособени самостоятелни обекти на право на собственост. Представя съдебна практика, в която се приема, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима в хипотеза, при която в съсобствения имот съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, което представлява обща част. Представянето на противоречива съдебна практика обосновава позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, макар и касаторът да сочи и останалите такива по т. 1 и т. 3 в изложението си.
Ответниците Р. Б. А. и Д. Р. А., чрез пълномощника им адв. В. П. оспорват касационната жалба по същество, както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че са налице поддържаните от касатора основания, поради следните съображения:
Установено е, че ищецът, сега касатор е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство от неговия баща, а първите трима ответници О., В. и Б. А. – на останалата 1/2 ид. ч. по наследство от техния наследодател Б. Б.. Наследодателите на страните са се спогодили с протокол от 26.03.65 год. по гр. д. № 175/64 год. на Пернишкия народен съд, като са разделили съсобствения им при равни права имот на два реални дяла, включително и построените в него къща и постройки, съгласно описанието в протокола, което е обосновало извода на въззивния съд за наличието на реални дялове в къщата, принадлежащи на отделните съсобственици на мястото, което изключва приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС при продажбата дела на единия от тях. Приел, че не е налице съсобственост в сградата, тъй като тя е прекратена с постигнатата спогодба от 1965 год.
Въпросът, дали сградата се състои от два самостоятелни обекта, обособени по описания в делбения протокол от 1965 год. начин, представлява фактически въпрос, обусловен от събраните по делото доказателства, като в тежест на ищеца е било установяването на този факт, с посочване на доказателства по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, с оглед подадения от ответниците писмен отговор по чл. 131 ГПК и съдържащото се в него възражение в този смисъл. Относими към този факт доказателства не са поискани и събрани в хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а направеното с въззивната жалба такова е оставено без уважение поради настъпилата преклузия.
Въззивният съд е приел, че съсобствеността върху сградата в имота е прекратена с делбата през 1965 год., поради което и са налице два самостоятелни обекта, принадлежащи на съсобствениците на мястото. Отделната собственост на сградите дава право на собствениците им да ги продават на трети лица, с идеалната част от мястото, което представлява обща част, поради което разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС е неприложима. Произнасянето в горния смисъл за неприложимостта на чл. 33 ЗС не е в противоречие с представената от касатора съдебна практика, която е в същия смисъл, поради което и не може да обоснове наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като правните изводи на съда са обусловени от установените по делото факти. Поддържаните от касатора съображения в изложението му касаят неправилността на въззивното решение поради необосноваността на тези изводи и допуснати процесуални нарушения поради неизяснеността на фактическата обстановка, довели до нарушение на материалния закон, но същите не могат да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Поради това и не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 325 от 12.08.2011 год. по гр. д. № 327/2011 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, по подадената от А. В. П. от [населено място], чрез адв. Д. Х. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: