O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 11.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1508 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 45837/21.06.2010 година на „Б. к. „ АД- С. чрез адв.А. Д.- САК срещу въззивно Решение от 11.05.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1193/2005 година на Софийския градски съд , поправено[населено място] от 20.09.2010 година по същото дело, с което предявените срещу търговското дружество ревандикационни искове за предаване владението на терен от 4 490 кв.м. и сгради, в т.ч. и на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл.Nо 9 кв. 221 С. , м.”жк.П.- Б.-Т.” са уважени.
С посоченото въззивно решение е отменено частично Решение от 10.08.2004 година по гр.д. Nо 3730/2003 година на СРС 46 с-в , за разликата над квота от 17.075 % идеални части по уважения установителен иск на А. Б. за квота от 22.766 % идеални части срещу „Б. к.„АД С. за имота в[населено място], кв. П. и е отхвърлил иска на А. Б. за тази разлика , както и отменено в частта по отхвърления иск на основание чл. 108 ЗС за предаване владението на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл. Nо 9 кв. 221 София, м.”К. с. – Б.”,/ сега жк.”П.-Б.-Т.”, целият от 4 490 кв.м. и е постановено ново решение , с което „Б. к.„ АД София е осъдена да предаде владението на този обект- обособена част от производствената сграда/ л. 35/, отразена по Скица в.л. инж. Д.П..
Решенето на въззивния съд е оставено в сила, в останалата обжалваната от „Б. к.„АД част- по отношение на уважените ревандикационни искове за признаване правото на собственост на физическите лица по отношение на терена и сгради, включени в капитала на търговското дружество и предаване владението на същите.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение досежно уважените искове е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила,довели до присъждане на нещо в повече , извън заявената претенция, отменителни основания по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1/ 2/ ГПК се мотивира с довод, че по въпроса за необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд.,
Поддържа се довод, че в противоречие с практиката на ВКС , въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за приложимостта на чл. 101 ГПК / отм./ и зачитане като годни доказателства на оспорени писмени доказателства, чиито оригинал не е представен по делото, като се сочат Решение Nо 1515 от 5.11.2001 година по гр.д. Nо 2086/2000 година на ВКС-V отд. и Решение Nо от 09.01.2004 година по гр.д. Nо 1587/2003 година на ТК-II отд.
Поддържа се и довод , че в хипотези , аналогични на тази по обжалваното решение , с което на ищците е признато правото на собственост на терен със значително по-голяма площ от тази , която те са посочили в исковата си молба, че претендират, съдилищата – Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд., задължително изследват с помощта на експертно становище въпроса, дали свободната площ може да се обособи в самостоятелна териториална единица и с оглед на резултата да се даде отговор за възможността за реституция на процесния терен.
/ този довод не е формулиран като материално-правен или процесуално-правен въпрос и цитираното противоречие като краен резултата на двете решение , не може да се квалифицира като основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/
По делото е подаден отговор на касационната жалба от адв.Й. Г. и адв.Д. П.- САК , с който от името на ищците се поддържа, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване , обжалваното решение е съобразено с практиката на съдилищата, а по същество – релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв./ до изм. ДВ. бр.100/2010 г./ , преценено с оглед характера на иск – вещен и данните по данъчната оценка на имота от 151 910. 40 лв.
Настоящият състав намира , че са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , при констатацията , че е налице противоречива съдебна практика по въпроса за необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията предвид на представеното Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд.,
Налице е противоречие на изводите на въззивния съд , по материално правния въпрос относно възможността да бъде признато правото на собственост в обем , различен от заявения по исковата молба , с оглед на стъпилите регулационни промени след момента на национализацията на имота и параметрите съгласно настоящия регулационен статут , в контекста на установената съдебна практика за съответствие на даваната от съда защита , с търсената такава само в рамката на национализирания имот, произтичащо от съпоставката на изводите на въззивния съд и тези по Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд.
При данните по делото, съпоставени с дадените разрешения на съда по цитираната съдебна практика по въпроса за приложение на чл. 101 ГПК/ отм./ , не може да се направи извод за противоречиво прилагане на закона, поради което по този въпрос не може да бъде направен извод за наличие на твърдяното основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторите дължат да заплатят дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 758 лв. / седемстотин петдесет и осем лева /, вносима от касатора „Б. к. „АД по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх.Nо 45837/21.06.2010 година на „Б. к.„ АД- С. чрез адв. А. Д.- САК срещу въззивно Решение от 11.05.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1193/2005 година на Софийския градски съд , поправено[населено място] от 20.09.2010 година по същото дело, с което предявените срещу търговското дружество „Б. к. „АД С. ревандикационни искове за предаване владението на терен от 4 490 кв.м. и сгради, в т.ч. и на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл.Nо 9 кв. 221 С., м.”жк.П.- Б.-Т.” , възстановена собственост на наследниците на бившите акционери на [фирма] , са уважени.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за ………………………… година , за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора – [фирма] С., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 758 / седемстотин петдесет и осем лева/ по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :