О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 28.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1272 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 18.10.2012 год. по гр. д. № 1568/2012 год. Пловдивският окръжен съд, след отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Б. З. В. и Е. З. Й. против О. Ц. К. иск за премахване на сграда, построена в поземлен имот с иденфикатор № * по кадастралната кара на [населено място], със застроена площ около 40 кв. м., изградена върху петното на бивш гараж, заснет по кадастралната карта като сграда с идентификтор * и върху коридор, обособен между гаража и първи етаж на жилищната сграда и пристройката към нея, заснета като сграда с идентификатор * и залепена на калкан с жилищната сграда, както и външно стълбище към пристройката с идентификатор *, като неоснователен.
Ищците Б. З. В. и Е. З. Й., чрез пълномощника им адв. Стр. П., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен със съответните последици.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, позовавайки се на противоречие с цитираната, но непредставена, съдебна практика при произнасянето по материалноправните въпроси, свързани най-общо с възможността съсобственикът да защити правото си на собственост върху един съсобствен имот при застрояването му с незаконна сграда, при което е налице ограничаване и възпрепятстване на правото на собственост върху имота, като е поставен и процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на съда на фактите и доказателствата по делото.
Ответникът О. Ц. К., чрез пълномощника му адв. Т. Б., поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира за неприложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед обстоятелството, че въпрос за цената на иска по реда на чл. 70 ГПК не е бил повдиган. От данните по делото във връзка с внесената държавна такса, вкл. и за въззивното обжалване, може да се направи извода, че искът е разгледан като неоценяем, поради което и поставянето на този въпрос пред настоящата инстанция не би могло да обоснове извод за необжалваемостта на въззивното решение по критерия цена на иска.
По релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК:
Въззивният съд приел в обжалваното решение, че в случая не е установено от ищците при доказателствената тежест, която носят, извършването на неоснователни действия от страна на ответника върху спорния имот, които да им създават значителни неудобства, както и осъщественият строеж да надхвърля пределите на позволеното и да създава реални пречки за упражняването на правото на собственост на ищците, с оглед на което намерил искът по чл. 109 ЗС за неоснователен. Обосновал е извода си със заключението на техническата експертиза относно местонахождението на спорната постройка в частта от съсобствения имот, отреден за реално ползване на майката на ответника, съгласно влязлото в сила решение за разпределение на ползването.
Въпросът за предпоставките на иска по чл. 109 ЗС при наличие на изградена незаконна постройка, ограничаваща правата на останалите съсобственици на дворното място и жилищната сграда, макар и да е обусловил изхода на спора, не е установено от касаторите да е противоречиво решен в съдебната практика, в т. ч. и задължителна такава, тъй като такава не е представена по делото. Касаторите имат интерес да обосноват наличието на релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради това и следва да представят съдебната практика, като обосноват и в какво се състои противоречивото произнасяне по релевантен правен въпрос. Такъв не представлява този за общите части на сградата, тъй като същият не е обусловил направения извод за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС. Доводите на касаторите, макар и под формата на формулирани въпроси, в т. ч. и процесуалноправния такъв за преценката на съда на фактите и доказателствата по делото, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното му обжалване. Поради това и същото не следва да се допуска, а с оглед този изход касаторите следва да понесат направените от ответника разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство, съгласно чл. 81 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1527 от 18.10.2012 год. по гр. д. № 1568/2012 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Б. З. В. и Е. З. Й., чрез адвокат С. П., касационна жалба против него.
Осъжда Б. З. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Е. З. Й. от [населено място],[жк], [улица], вх. „А”, ет. 2, ап. 11 да заплатят на О. Ц. К. от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 16 направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: