О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 29.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 204 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на М. К. Г. от [населено място] против определение № 105 от 1.03.2012 год. по ч. гр. д. № 74/2012 год. на ВКС, І г. о. С него е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против въззивното определение от 28.12.2011 год. по ч. гр. д. № 17638/2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като счита, че предмет на иска е вещ, която няма цена – надгробен паметник, представляващ християнски символ за почитане паметта на починалия родственик, поради което и изводът в обжалваното определение за неговата цена в размер на 2 000 лв. е неправилен, обуславящ и неправилност на извода за недопустимост на обжалването на въззивното определение. Иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по допустимостта на частната касационната жалба.
Другата страна – С. о. с. не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, тя е и основателна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба против въззивното определение, предходният тричленен състав на ВКС в обжалваното определение е приел, че предмет на иска за собственост е надгробен камък, за който не е представена данъчна оценка, поради което и цената на предявения вещен иск се определя от пазарната цена на вещното право, възлизаща на сумата 2 000 лв., посочена от касатора. Затова и на основание чл. 274, ал. 4, във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване и подадената против него частна касационна жалба, като недопустима е оставена без разглеждане.
Изводът за недопустимост на касационното обжалване на въззивното определение не се споделя от настоящия състав, поради липса на данни по делото за цената на иска, представляваща паричната оценка на предмета на делото, съгласно чл. 68 ГПК. Действително, първоинстанционният съд е дал указание на ищеца да посочи цената на иска си, като заяви каква е стойността на описания в исковата молба каменен кръст /т. 3 от разпореждането от 5.10.2011 год./, в изпълнение на което последният е изложил съображения за ритуалната стойност на тази вещ, както и данни в пресата за цената на изработката на копия от този кръст и за направено дарение от фонда на църквата в [населено място]. Изявление от страна на ищеца за цена на иска в размер на това дарение липсва, както неправилно е приел предходният състав на ВКС, поради което и цената на иска с предмет надгробен паметник е подлежала на определяне от съда, съгласно чл. 69, ал. 2 и чл. 70 ГПК. Този въпрос не е бил повдигнат служебно от съда с оглед съображенията му за процесуалната неправоспособност на посочения в исковата молба ответник – С. о. с., поради които и е върната исковата молба, съгласно чл. 130 ГПК. Предмет на въззивното производство е същият въпрос – процесуалната правоспособност на сочения ответник, поради което и въпросът за цената на иска не е обусловил извода на въззивния съд за правилност на обжалваното пред него първоинстанционно определение. Действително, съдът следи служебно за допустимостта на обжалването, обусловено от цената на иска, но в настоящия случай данни за същата не са налице, а и ищецът не я е посочил в приетия размер от 2 000 лв. Поради това и не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 4 ГПК и обжалваното определение на предходния състав на ВКС следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на процесуалните действия по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради тези съображения ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението с № 105 от 1.03.2012 год. по ч. гр. д. № 74/2012 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. Г. срещу определението от 28.12.2011 год. по ч. гр. д. № 17638/2011 год. на Софийски градски съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на Първо г. о. на ВКС за продължаване на процесуалните действия по чл. 274 ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.