О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 06.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 27 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.08.2012 год. по гр. д. № 422/2012 год. въззивният Плевенски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение от 29.12.2011 год. по гр. д. № 607/2010 год. на районен съд, [населено място] в частта му, в която е прогласена нищожността на договорите за покупко-продажба по нотариалните актове №№ *, * и * от 2008 год., както и в частта, в която са отменени както горните нотариални актове, така и тези с №№ *, * и * от 2008 год. за последващите сделки и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявените от В. Г., Е. Г. и М. Й. искове за нищожност на първите три договора, както и предявените от тях против ответниците Б. и С. К. и „А.-Г.” – КД искове за отмяна на нотариалните актове. Със същото решение въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение в частта му по иска за собственост и допълнителното решение, като върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по предявения ревандикационен иск.
Въззивното решение е обжалвано от ищците чрез адв. Д. А., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му. Считат за правилно постановеното от първоинстанционния съд решение и искат същото да се остави в сила, като претендират и направените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че по въпросите, свързани с основанието за нищожност на продажбите от пълномощник с неистинско пълномощно, обуславящо липса на съгласие, а не продажба на чужда вещ, както е приел въззивният съд, и допустимостта на решението по установителната част по иска за собственост с допълване с произнасяне и по осъдителната такава произнасянето на въззивния съд е в противоречие с посочената съдебна практика, както и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му по иска за нищожност на договорите за покупко-продажба, сключени от пълномощник без представителна власт, въззивният съд приел, че твърдяната нищожност е обоснована от ищците с обстоятелството, че продавачът С. Т. е продал на ответника К. чужда вещ, без да е упълномощен за това от ищците, собственици на имотите. Неоснователността на тези искове, според съда, следвала от закона – продажбата на чужда вещ не е нищожна, а действителният собственик може да защити правото си чрез предявяване на ревандикационния иск против купувача.
Поставеният от касаторите правен въпрос за квалификацията на предявения иск за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е релевантен за изхода му, тъй като въззивният съд приел, че твърденията в исковата молба не могат да обосноват липса на съгласие при наличието на продажба на чужда вещ, която изначало не е нищожна сделка с оглед възможността собственикът да търси по друг ред защита на своето право. Така поставен въпросът обосновава допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част, доколкото се поставя въпрос и за допустимостта на решението по него с оглед легитимацията на ответниците по този иск. Въззивният съд не е разграничил кой е надлежния ответник по този иск, което обосновава вероятността решението да е недопустимо в тази му част поради което и с оглед разясненията в ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, т. 1 касационният съд следва служебно да допусне касация.
Същите съображения са относими и в останалата част на обжалваното решение с оглед процедирането на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение в частта по иска за собственост и връщане на първоинстанционния съд за разглеждането му. Прието е от въззивният съд, че е предявен ревандикационен иск против дружеството, ответник, както и че първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, а по непредявен установителен иск, при наличието на основно и допълнително решение по иск по чл. 108 ЗС. И в тази хипотеза се поставя въпросът за допустимостта на въззивното решение, което е основание за допускане на касационното обжалване, вкл. и в частта по искането за отмяна на нотариалните актове, като обусловени от предявените искове.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 335 от 3.08.2012 год. по гр. д. № 422/2012 год. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от В. М. Г., Е. П. Г. и М. П. Й., чрез адвокат Д. А. от ВАК касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за съединените искове в общ размер на 217.91 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението и представят вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: