О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 07.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1147/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. н. о., м. и н., чрез процесуалния му представител гл. експерт М. Х., против въззивното определение от 12.11.2012 год. по ч. гр. д. № 452/2012 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 5.10.2012 год., с което е върната въззивната му жалба против решението от 31.07.2012 год. по гр. д. № 1188/2011 год. на Смолянския районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му със законните последици от това.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената жалба, въззивният съд приел, че указанието за отстраняване на нередовността в нея – внасяне на дължимата държавна такса, не е изпълнено в дадения срок, поради което и правилно са приложени последиците от неизпълнението, за които страната е била уведомена с изпратеното й съобщение.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето по въпроса за актовете на съда, съдържащи указания, неизпълнението на които слагат край на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК, предвиждаща връчване на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Посочени са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да се прилага съдебна практика.
Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице, тъй като формулираните въпроси за съдебните актове, подлежащи на самостоятелно обжалване и дали тези, с които се дават указания попадат в тази категория, не са обусловили изводите на въззивния съд за неизпълнението на указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение. Въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси, а е приел, че указанието за внасяне на държавна такса е изпратено на страната с полученото при отказ съобщение. Поставените от жалбоподателя въпроси са неотносими към предмета на въззивното определение, поради което и липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е достатъчно основание за недопускането му. Отделно от това, страната е реализирала правото си да обжалва разпореждането за връщане на жалбата, препис от което й е бил изпратен, в какъвто смисъл са развити доводи.
Не са налице и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, цитирани в изложението, без излагане на каквито и да било съображения за обосноваване наличието им и липса на позоваване на противоречива съдебна практика.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1051 от 12.11.2012 год. по ч. гр. д. № 452/2012 год. на Смолянския окръжен съд, по подадената от М. н о., м. и н., чрез гл. експерт М. Х., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: