О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 601 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Р. С. С., Л. Д. С. и С. Д. С. от [населено място], Бургаска област, чрез пълномощника им адв. П. Т., против определение № 412 от 15.10.2012 год. по гр. д. № 1174/2012 год. на ВКС, ІV г. о., с което е прекратено касационното производство.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че съдът е допуснал грешка при посочване на съда, чието решение е обжалвано, както и в качеството на страните по дарението. Искат същото да бъде отменено.
Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна, като счита, че допуснатите грешки са неотносими към правните изводи за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
К. съд в производството по чл. 288 ГПК е констатирал, че въззивното решение е по дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което и касационната жалба е недопустима, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.
Определението следва да се потвърди.
По релевантния въпрос за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК не са налице изложени оплаквания от страна на жалбоподателите, а направеният в обжалваното определение на предходния състав на ВКС извод е обоснован от данните по делото за цената на всеки един от предявените обективно съединени искове /с оглед извършените две дарения/ под минималния размер от 5 000 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Развитите в жалбата доводи за допуснатите в мотивите на обжалвания акт грешки относно посочване неправилно на съда, чието въззивно решение е било обжалвано, както и качеството на страните по договора за дарение, са неотносими към направения извод за недопустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като такива те не могат да бъдат „правното основание” за исканата отмяна на определението като неправилно. Изводът на предходния състав на касационната инстанция, против който не са изложени относими съображения от страна на жалбоподателите, следва да бъде споделен, поради което и определението, с което е прекратено касационното производство поради необжалваемостта на въззивното решение по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, подлежи на потвърждаване.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 412 от 15.10.2012 год. по гр. д. № 1174/2012 год. на ВКС, ІV г. о., с което е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.