О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 18.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1011 / 2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 132307/ 14.12.2012 год. на Д. Т. Ч. и Е. Б. Ч., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. Ц. – САК срещу въззивно Решение Nо 6791 от 22.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 8363/2012 година на Софийския градски съд.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 15.03.2012 год. по гр.д. Nо 1082/2003 год.на Софийския РС по извършване на делбата, в частта по сметките досежно отхвърлените искове по чл.31 ал.2 ЗС съответно за сумите 9156 лв. за времето о1.04.2003 год. до 31.03.2008 год., 7 200 лв. за времето от 31.03.2008 г. до 19.05.2011 гид, по чл. 86 ЗЗД за сумата 1820 лв. и по чл. 59 ЗЗД за сумата 334 лв.
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите :” 1./ Необходимо ли е , за да се квалифицира претенцията по чл. 30 ал.3 ЗС, страната да установи, че другият съсобственик е получавал наеми от имота или е достатъчно да се установи наличието на наемно правоотношение ,2./ наличието на наемно правоотношение може ли да се установи с изявление на страната, която е сключила наемния договор или следва непременно да се представи писмен договор за наем; 3./дали получаването на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това , може да се счита за писмено поискване по см. на чл. 31 ал.2 ЗС , при положение , че получателят е приел поканата и е заявил становище на упълномощителката във връзка с обезщетението 4./ дали писменото искане за обезщетение отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна по делото може да се счита за писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС , при положение , че процесуалният представител не е изрично овластен да получава писмено поискване по чл. 31 ал.2 ЗС; 5./ необходимо ли е изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС като се има предвид , че това действие/ приемане на искането/ по начало да е против интереса на упълномощителя и би го задължило финансово ;6./ може ли да се тълкува пълномощното по правилата за тълкуване на договора и да се счете , че едно лице , което писмено е упълномощено от собственика за сключване на договор за придобиване на останалите дялове във съсобствеността и е приело покана по чл. 31 ал.2 ЗС, изхождаща от другия съсобственик, е действало въз основа на устно упълномощаване за други действия във връзка с имота, включително за приемане на писмената покана по чл. 31 ал.2 ЗС, и във тази връзка може ли да се счете , че упълномощаването за повече – придобиване на имота, съдържа в себе си изразена воля за приемане от страна на пълномощника на всякакви уведомления , отправени към упълномощителката. Дали под изразът – това което пълномощникът е изявил следва винаги да се разбира буквално и писмено или може волята на пълномощника да бъде извлечена от даденото пълномощно; 7./ необходимо ли е изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС като се има предвид , че това действие/ приемане на искането/по начало е против интереса на упълномощителя и би го задължило финансово 8./ може ли в процеса на разглеждане на едно гражданско дело да бъде депозирано писмено искане за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС, предявено във връзка с процесния недвижим имот и счита ли се това за съдопроизводствено действие и 8./ адвокатското пълномощно, освен за процесуални действия , съдържа ли в себе си право да се приемат писмени изявления на другата страна депозирани по делото , защитата на касатора не е открила съдебна практика по въпросите, поради което счита , че тяхното разрешение от ВКС ще е за развитие на правото, тълкуването и прилагането на закона, в смисъл, обоснован с изложението към касационна жалба.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна М. А. чрез процесуалния представител адв.П.П. , с което се оспорва основателността на развитите с касационната жалба относно незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , искът е за делба във фазата по извършването досежно претенциите по сметки по ччл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ал.1 ЗЗД, над минимално определения имуществен праг, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
Основен мотив за отхвърляне на исковете по чл. 31 ал.2 ЗС и този във вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД е , че за да се иска обезщетение за ползата от която е лишен съсобственика, който не ползва съсобственият недвижим имот , без да е налице надлежно връчена писмена покана – необходимо условие е писмената покана. Прието е , че нотариална покана до пълномощник на страната, който е с ограничена представителна власт , не е правопораждащ факт за възникване на правото на обезщетение, а искът за лихви, като акцесорен следва съдбата на главния иск.
След преценка на наведените доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че някои от поставените правни въпроси обуславят необходимостта от допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Касационното обжалване може да бъде допуснато, съгласно разясненията на т. 1 и т.4 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС при наличието на конкретно изведен / формулиран/ материално-правен или процесуално-правен въпрос, разгледан като правен проблем в рамките на предмета на спора ,по който има произнасяне на въззивния съд и това произнасяне е обусловило изхода на правния спор по делото.
Изведените правни въпроси относно необходимостта при квалификация на заявена претенция , като така по чл. 30 ал.3 ЗС, страната- ищец да установи, реалното получаване на наеми от ползването на съсобствения имот от другия съсобственик, когато е установил наличието на наемно правоотношение и наличието на наемно правоотношение може ли да се установи с изявление на страната, която е сключила наемния договор или следва непременно да се представи писмен договор за наем ,при данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд нямат характера на обуславящи изхода на спора , след като е прието от въззивния съд , че основание да възникне вземането е писмената покана, а самите искове са квалифицирани като такива по чл. 31 ал.2 ЗС.
Изведените въпроси, детайлно формулирани относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността то може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визират приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31 ал.2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приема , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване .
Съгласно закона , при допуснато касационно обжалване , касаторът дължи да заплати и пропорционална н държавна такса , която в конкретния случай е 388.52 лв./триста осемдесет и осем и.0.52 лв. /, равна на тази, платена за въззивно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 132307/14.12.2012 год. , заявена от Д. Т. Ч. и Е. Б. Ч., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. Ц. – САК срещу въззивно Решение Nо 6791 от 22.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 8363/2012 година на Софийския градски съд, в частта с която е оставено в сила Решение от 15.03.2012 год. по гр.д. Nо 1082/2003 год.на Софийския РС по извършване на делбата, досежно сметките по отхвърлените искове по чл.31 ал.2 ЗС съответно за сумите 9156 лв. за времето о1.04.2003 год. до 31.03.2008 год., 7 200 лв. за времето от 31.03.2008 г. до 19.05.2011, закона лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД върху същите за сумата 1820 лв. и обезщетение по чл. 59 ЗЗД за сумата 344 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касаторите Д. Ч. и Е. Ч., лично и чрез адв. Й. Ц.- САК задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 388.52 лв. / триста осемдесет и осем и 0.52 лв./ по сметка на ВКС. В случай на неизпълнение на задължението в седмодневен срок от съобщението, делото ще бъде прекратено.
Препис от определението да се изпрати на касаторите чрез процесуалния представител адв. Й. Ц.-САК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :