О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 29.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 107 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. Т. Х. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Р. Ц., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение от 22.07.2011 год. по гр. д. № 500/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.05.2009 год. по гр. д. № 12764/2008 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея против М. С. П. иск за предаване владението на таван с площ от 10.83 кв. м., находящ се в сградата на [улица], при описаните съседи.
Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение с оглед приетото в него като основание за неоснователност на иска-липсата на идентичност между владения от ответника таван и този, придобит от ищцата при покупко-продажбата на жилището в сградата. Касаторката счита, че този въпрос не е бил предмет на обжалването пред въззивния съд, с оглед съображението на първоинстанционния съд за наличие на придобивна давност в полза на ответника, по което въззивният съд обаче не се е произнесъл.
В приложеното допълнение, имащо характер на изложение, касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд да се произнесе по невъведени във въззивната жалба доводи, както и до задължението на съда да укаже на страната представяне на доказателства за твърдените факти, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК. Счита, че по тези въпроси липсва съдебна практика.
Ответникът М. П., чрез адв. М. Б., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че е налице многобройна и уеднаквена практика по въпроса за приложението на чл. 108 ЗС и предпоставките за основателността на ревандикациониня иск.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторката в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на ищцата, сега касатор, с предмет спорното таванско помещение, е отхвърлен, въззивният съд приел, че тя не е установила при условията на пълно и главно доказване, че владяното от ответника таванско помещение е идентично с описаното такова в легитимиращия я договор за продажба от 1989 год. От приетото заключение на техническата експертиза е установено наличие на различна площ и балкон в таванското помещение, владяно от ответника, а въпросът за идентичността на имота е бил спорен по делото. Именно поради липсата на установяване от ищцата да е собственик на имота, чието предаване иска от ответника, съдът е приел, че не се налага произнасяне по възражението на ответника за придобивна давност върху спорното помещение, въпреки което е обсъдил владението му и след 1988-1989 год., като собственик на отделен обект в сградата, представляваща етажна собственост и възможността такова прилежащо към жилищен обект, помещение да се придобие по давност. Пак поради липсата на установената идентичност на спорното помещение с това, придобито от ищцата, съдът приел за ирелевантно и обстоятелството за водените дела срещу ищцата по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС.
Следователно, решаващото съображение за неоснователността на предявения иск по чл. 108 ЗС е липсата на първата от кумулативно предвидените в закона предпоставки. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката му на събраните по делото доказателства, установяващи липсата на идентичността на спорното помещение с това, придобито по договора от 1989 год. от ищцата, доказването на която е в нейна тежест и за което е дадено съответното указание от съда в изготвения по делото доклад. Д. на касаторката за допуснато нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК представлява касационно основание за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение, но не и основание за допускане на касационното обжалване, поради което и не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
Релевантен за изхода на спора е поставеният въпрос за правомощията на въззивния съд в смисъла, вложен от касаторката в съображенията в жалбата и в изложението към нея, тъй като спор относно идентичността на таванското помещение, държано от ответника с това, което ищцата е претендирала да е придобила по покупко-продажбата, не е съществувал, видно от становището на ответника по делото. Същият е поддържал, че това помещение не е било отчуждавано, поради което и не е могло да бъде продадено на ищцата, респ. позовал се е на придобивна давност, което възражение е прието от първоинстанционния съд за основателно. С оглед тези съображения за отхвърлянето на иска са и поддържаните от ищцата във въззивната й жалба доводи, поради което и процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК е релевантен за изхода на спора, тъй като изводът му за неоснователност на иска за собственост е липсата на идентичност на спорното помещение с придобитото от ищцата, направен при липса на такъв довод във въззивната жалба, подадена от ищцата, а и при липсата на възражение в този смисъл от ответника в първоинстанционното производство. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в условията на ограничен въззив, при който същата е обвързана от посоченото във въззивната жалба и отговора към нея, какъвто в случая не е подаден от ответника, по отношение изводите си за фактите, респ. доказателствата, в конкретната хипотеза на липса на спор между страните относно идентичността на таванското помещение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.07.2011 год. по гр. д. № 500/2010 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от А. Т. Х., чрез адв. Р. Ц., касационна жалба против него.
Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседзание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: