Определение №275 от 3.7.2012 по ч.пр. дело №160/160 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 275

София, 03.07.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 160/ 2012 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК.

С частна касационна жалба вх.Nо 644/08.02.2012 година , заявена от М. и. [населено място] представлявано от Г. М. М. Х. и М. н. [населено място] , [община] представлявано от С. Х. , заявена чрез адв.С. Х. и адв.Ф. Е. се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян , В ЧАСТТА , с което е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място] , както и в ЧАСТТА , с която е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост6 на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлена като неоснователна, както и в частта , с която е потвърдено определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот.
Поддържа се , че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което се поддържа искането за отмяна.
Нищожността на съдебния акт се обосновава с тезата , че в състава на въззивния съд е участвал съдия, който е разгледал делото в първата инстанция , като по този начин са нарушение разпоредбите на чл. 22 ал.1 т.5 и 6 ГПК, и чл. 6 ал.1 от ЕКПЧОС , която гарантира на страната справедлив процес от безпристрастен съдебен състав.Предубедеността на докладчика по делото поражда основателни съмнения в безпристрастността му и противоречи на Решение Nо 155 от 22.03.2011 година по гр.д. Nо 16/2011 год. на ВКС-I г.о.
Процесуалната недопустимост на посоченото определение , в частта, с която е отменено определението за допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижимия имот се обуславя от факта , че отмяната е поискана само от ответника [фирма] , а е допуснатото обезпечение е отменено изцяло , т.е. и по отношение на необжалвалите ответници.Като основание за недопустимост се поддържа довод за неточно приложение правилата на обезпечителното производство на новия ГПК, при поддържаната теза за приложимост на правилата на отменения ГПК.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа по въпроса за допустимостта въззивният съд да се произнесе по всички въпроси , които са били предмет на отделни актове на първата инстанция, подлежали са на самостоятелно обжалване и се отнасят до различен предмет по спора и различно производство , с един съдебен акт ; както и по въпроса за приложимите правила на обезпечителния процес в рамките на висящ исков процес в §1 ал.1 ПЗР на ГПК , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата , като съдебната практика е посочена „общо” като приложение в 32 пункта , без да се сочи, кое от цитираните решения или определения касаят един и кой от поставените въпроси. Останалите , изложени в рамките на 11 листа , доводи на т.н. „изложение’ не поставят конкретни правни проблеми, имащи характеристиката на въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК така като се изисква според задължителните разяснения на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а съставляват обстойни доводи за материално-правна или процесуално -правна незаконосъобразност на обжалваните актове.
По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК от ответника [фирма] [населено място] , с който се поддържа , че изложението към касационната жалба не отговаря на изискванията на закона, поддържа се, че частната касационна жалба е недопустима в , частта с която е отменено обезпечението на иска от втората инстанция и в частта , с която е потвърден отказа да се наложи обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности” , тъй като обжалването е двуинстанционно, както и че , в частта , с която е прекратено производството спрямо ответника [фирма] [населено място] е обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК и е налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК.

С обжалваното Определението Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян /неатакувано в тази част/ по частна жалба на М. и. [населено място] и М. н. [населено място] е отменено Определение Nо 924 / 12.10.2012 година по гр.д. Nо 102 /2011 година на РС-Златоград за спиране на делото на основания чл. 229 т.4 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия „съобразно на дадените указания”.
Със същото определение е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място]
Със същото определение е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлено като неоснователно, както и в частта , с която е потвърдено определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот.

I./ Частната касационна жалба , с която се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян , в частта , с което е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място], е процесуално допустима .
Касае се до производство по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, в рамките на която частната касационна жалба може да бъде разгледана по същество, само и доколкото са налице основания за допускане на касационното обжалване съобразно изискванията на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
След извършено уточнение на исковата молба , подадена вх. Nо 209/ 31.01.2011 год., с молба вх. Nо 1334/24.06.2011 година , ищцовата страна – М. и. С. и М. н. [населено място] е посочила , че заявеният от тях иск / по чл. 118 ГПК –отм./ е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот , придобит в резултат на дългогодишно, повече от 200 години, упражнявано давностно владение и стопанисване на имот пл. Nо *, за който е отреден парцел * от кв. 46 по плана на [населено място] с площ от около 13 дка при посочените граници на имота / л. 40/, на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 2-6 и чл. 24 от Закона за вероизповеданията, съединен с искане по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове- АДчС Nо */1998 год., НА Nо */1999 годна , НА Nо */1999 година и НА Nо */2003 година.
За да прекрати производството по гр.д. Nо 102/2011 година , РС-Златоград по отношение на ответника [фирма] гр.е приел, че към датата на подаване на иска и образуване на производството в търговския регистър по ф.д. Nо 1375/1993 година на ОС-Смолян , вписаното юридическо лице – търговско дружество с ограничена отговорност [фирма] [населено място], е заличено по Решение Nо 1176 от 09.11.1999 година, т.е. че е налице иск заявен срещу ненадлежна страна.
Доколкото може да се приеме , че се поставя и процесуално-правния въпрос за допустимостта да се извършват процесуални действия по преценка на доказателства при спряно исково производство ‘, то липсата на съдебна практика по този въпрос измежду цитираните в 32 пункта съдебни решение и определения , не дава основание да бъде извършена селекцията по допускане на касационното обжалване. След като няма нито посочено , нито приложено , съдебно решение или определение спрямо което да бъде извършена преценка за противоречие било със задължителната съдебна или незадължителна практика, то няма база на която да се извърши преценката на съда и касационното обжалване на определение Nо 35 , в частта с която е потвърдено определение Nо 1121/ 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/201 година на РС-Златоград за прекратяване на производството по отношение на ответника [фирма] [населено място] , не може да бъде допуснато.

II./ Частната касационна жалба , с която се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян , в частта , с която е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлено като неоснователно, както и в частта , с която е потвърдено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот, е процесуално недопустима и като така следва да бъде оставена без разглеждане.
За да се даде отговор на въпроса налице ли е обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 ГПК съдебен акт – определение на втората инстанция , с което по реда на обжалването е отменено определение по допускане на обезпечение по чл. 398 ГПК на висящ исков процес за защита правото на собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.537 ал.2 ГПК, следва да се даде отговор на поставения като обуславящ изхода на делото по см. на чл. 280 ал.1 ГПК процесуален въпрос за приложимите правила на обезпечителния процес в рамките на висящ исков процес в § 1 ал.1 ПЗР на ГПК, в рамките на производството по допустимост.
Жалбоподателите поддържат основание за допустимост на касационното обжалване по частната жалба срещу тази част на Определение Nо 35 / 26.01.2012 година в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като се позовават на противоречие с Определение No 604/ 10.08.2010 година по ч. т.д. No 249/2010 година на ВКС-TК –I отд., , Определение Nо 66 / 18.01.20101 година по ч.т.д. Nо 802/2009 година на ВКС-ТК-I отд.,
При преценката на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като поставеният въпрос макар и обуславящ изхода на спора от гл.т. на точното приложим процесуален закон , не е произнесен в противоречие с посочената съдебна практика на ВКС.
При данните по делото се касае до производството за обезпечение на иска за собственост по висящото исково производство, образувано по гр.д. Nо 102/2011 година по искова молба вх. Nо 209/31.01.2011 година. Т.е. касае се до новообразувано , самостоятелно исково производство, макар и при данните, че т.н.’инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ не е приет за съвместно разглеждане с протоколно определение от 27.01.2011 година . Доколкото е налице новообразувано исково производство пред първоинстанционен съд след дата 1.03.2008 година , то инициирания съдебен исков процес подлежи на разглеждане само и единствено по правилата на ГПК от 2007 година и да се поставя въпрос за приложимостта на отменения процесуален закон е недопустимо.
С ТР Nо1/2010 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че определението , постановено от въззивен съд по повод на жалба срещу определение на второиснстанционен съд , с което е допуснато обезпечение на иск/ бъдещ или по висящо исков производство/ или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение , не подлежи на касационно обжалване, ВКС се произнася по частни жалби срещу определение на втората инстанция , само в рамките на правомощията си по чл. 274 ал.2 ГПК, когато въззивния съд е сезиран за първи път с искане за допускане на обезпечение. Тази задължителна съдебна по приложение на чл. 396 ал.1 ГПК налага безусловния извод за недопустимост на самото касационно обжалване на Определение 35 / 26.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян в посочените части, касаещи произнасянето на въззивния съд досежно обезпечението на иска.
По изложените и на основание чл. 278 ГПК във вр. с с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , чл. 288 ГПК, чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба вх. Nо 644/08.02.2012 год., заявена от М. и. [населено място] и М. н. [населено място] , с която на основание чл. 274 ал.3 т.1 ГПК се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян , в частта , с което е потвърдено Определение Nо 1121 от 29.11.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС-Златоград за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.Nо 644/08.02.20112 година , заявена от М. и. [населено място] и М. н. [населено място],, с която на основание чл. 274 ал.3 ГПК се иска отмяна на Определение Nо 35 от 26.01.2012 година по ч. гр.д. Nо 13/2012 година на ОС-Смолян , в частта , с която е отменено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/ 2011 година на РС-Златоград по допуснатото обезпечение на заявения иск за собственост на ПИ Nо *, кв. 46 по плана на [населено място] чрез налагане на възбрана и е постановено ново, с което искането за обезпечение по реда на чл. 398 и сл. ГПК е отхвърлено като неоснователно, както и в частта , с която е потвърдено Определение Nо 1162 от 02.12.2011 година по гр.д. Nо 102/2011 година на РС –Златоград досежно отказа му да бъде наложена и обезпечителна мярка „спиране на строителни дейности „ в процесния недвижим имот, като процесуално недопустима.
Определението на тричленния състав на ВКС, в частта с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба вх.Nо 644/08. 02. 2012 година , заявена от М. и. [населено място] и М. н. [населено място] , подлежи на обжалване на основание чл. 274 ал.2 ГПК , в седмичен срок от получаване на съобщението от жалбоподателите, пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top