О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 63
София, 15.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.д.Nо 799 / 2011 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година , в състав
Производството е по чл.250 ГПК.
С молба вх. No 11373/ 16.12.2011 година , подадена от адв.И. Х. АК П. като п-к на З. Б. П. от [населено място] се поддържа , че с касационна жалба вх. Nо 30863/23.09.2010 година е поискала да се отмени Решение Nо 1700 от 16.07.2010 година по гр.д. Nо 1004/2009 година на ОС-Пловдив като недопустимо, тъй като лицето което е представлявало страната в инстанциите-адв.Д. не е имал представителна власт. Допустимостта на касационното обжалване е поддържала на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесиално-правния въпрос за процесуалното представителство и действия на пълномощник без представителна власт , разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата , приемащи че в тези хипотези съдебния акт е порочен.С постановеното определение по чл. 288 ГПК , съставът на ВКС се е произнесъл само по едно от основанията –това по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Поради липсата на изложение съображения по релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се прави искане за постановяване на допълнително решение/ определение/ по реда на чл. 250 ГПК , с което съдът да се произнесе и по непроизнесеното основание за допустимост на касационното обжалване.
В срока по чл.250 ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация З. Д. П. , И. З. С., Х. З. П. и С. Х. Р., с който се оспорва молбата , като се сочи , че приложените съдебни решения , без такива , обективиращи задължителна съдебна практика, не могат да обусловят допустимост на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с доводи, съображения и искания , намира :
Молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима. Определението по чл. 288 ГПК , като правораздавателен акт приключващ определена фаза от касационното производство, се подчинява на общите правила за изправяне пороците- в случая –непроизнасане по цялото искане на страната касатор.
С Определение Nо 1047 от 18.11.2011 година постановено по гр.д. Nо 799/2011 година на ВКС-ГК-II отд., съдът не е допуснал касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 30863/23.09.2010 година , заявена от З. Б. П. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.И. Х.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 1170 от 16.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване делбата на земеделски земи на основание чл. 292 ГПК / отм./
В мотивите на определението по чл. 288 ГПК , ВКС приема, че по изведения от касатора З. Б. П. процесуално правния въпрос за процесуалното представителство и действия на пълномощник без представителна власт, при обосновката на защитата , че този въпрос „ е разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата , приемащи че в тези хипотези съдебния акт е порочен, не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В мотивите е посочено дословно и , че „ самият касатор сочи, че има константна практика по въпроса, но не сочи нужда същата да бъде променена , т.е. нуждата от ново тълкуване за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото, каквото е изискването за селекция на касационните жалби при релевирано основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.”, като преди да бъде постановен диспозитива , като основание на което съдът се произнася се сочи „чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т. 2 и т.3 ГПК „
При данните по делото , настоящият състав на ВКС намира , че молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна .
За да бъде постановено допълнително решение , съгласно цитираната разпоредба на чл. 250 ГПК, законодателят е посочил, че производството може да бъде проведено когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В производството по преценка допустимостта на касационното обжалване съдът се произнася по искането за допускане на касационното обжалване при посочените от страната основания. Липсата на изложени мотиви по някое от основанията не означава липса на произнасяне по цялото искане.
Дори да може да се приеме тезата на защитата на молителя-касатор , че няма произнасяне по цялото искане ,тъй като в конкретния случай молбата е некоректна .Видно от изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК на л.63-64 от касационно производство , основанието за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е само маркирано като такова , без да се сочи коя точно задължителна съдебна практика не е съобразена от въззивния съд.
Съгласно т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на поставения правен въпрос , касаторът следва да посочи несъобразената от въззивния съд задължителна съдебна практика дадена с ПП ВС , ТР на ОСГК на ВС или ВКС, ТР на ОСТК на ВКС или с решение по чл. 290 ГПК.
При упоменаване на основанието за допустимост на касационното обжалване , несъобразено с дадените задължителни разяснения по цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, решаващият състав няма какво да произнася, тъй като липсва довод на който да се отговори в рамките на осъщественото процесуално задължението за преценка и селекция .
По изложените съображения молбата по чл. 250 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.No 11373/ 16.12.2011 година, подадена от адв.И. Х. АК П. като п-к на З. Б. П. от [населено място] за допълване на основание чл. 250 ГПК на Определение Nо 1047 от 18.11.2011 година постановено по гр.д. Nо 799/2011 година на ВКС-ГК-II отд. за не допускане касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 30863/23.09.2010 година на З. Б. П. срещу въззивно Решение Nо 1170 от 16.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване делбата на земеделски земи на основание чл. 292 ГПК / отм./.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: